Минаха точно 15 дни откакто Димитър Бербатов каза край на националният отбор. Той го направи като истински мъж. Свика пресконференция и отговоря един час на всички въпроси. Някой се повтаряха по 7-8 пъти. И всичко приключи?
Не. Не приключи. Знайни и не знайни журналисти, драскачи, анализатори… сульо и пульо се изредиха да пишат и говорят каква била причината за отказването на Бербатов, сякаш това е трагедия от световен мащаб. То не бяха писма за завръщане, то не бяха сравнения с Моуриньо и кой ли още не.
А всъщност е толкова просто. Бербатов все едно съвсем нормално решение – да се откаже. Толкова ли е сложно да се приеме?
Хора, които доскоро се гавреха с Бербатов по всякакъв начин и то просто защото му завиждаха, сега започнаха да му се подмазват. Причината е проста – ами ако дойде Бербо и наистина се заеме да оправя футбола, ако кажа нещо лошо за него ще ме изрита.
Има и друга вариация – тези дето го плюеха преди, сега го плюят още повече, просто защото е модерно в момента да се казва, че Бербатов не е напуснал националния отбор, а го е предал.
Защо трябва да се търси причината навсякъде другаде, а не в простото обяснение – дадох каквото можах на отбора, на 30 години съм и мисля, че е време да се откажа. Хиляди футболисти са се отказвали на такава възраст.
Но уви в България нищо не е както в нормалните държави. Навсякъде другаде, биха приели с уважение решението на Бербо, биха му благодари за всичко, независимо хубаво или лошо и просто биха му пожелали успех в живота.
Но не и тук. Не и в България.
Забелязах, че дори журналисти, които и понятие си нямат от футбол, започнаха да развиват надълго и нашироко темата „Бербатов”.
Не искам да споменавам имена, защото няма да е колегиално. Те си знаят кои са.
Просто искам да им кажа: Хора, спрете се. Оставете Бербатов на мира. Той е минало за националния отбор. Точка.
И за финал – може и да е отскоро, но съм в тези т.н. журналистически среди и мисля, че е време хора, които не са се събличали по физическо и които гледат спорт само по задължение, да спрат да се изказват неподготвени и да ни заливат всеки ден с некомпетентното си мнение.
Но това е друга тема, която много скоро ще бъде развита.
петък, 28 май 2010 г.
четвъртък, 20 май 2010 г.
Ах този Мъри
Снощи докато гледах мача на нашите с Белгия си помислих: „Тази България ми харесва”.
Като изключим първите 15 минути, националите ни определено показаха интересни неща. Скоростни атаки, игра с едно докосване. Момчетата играха освободено. Нямаше го задължението – всяка топка към Бербатов.
Всичко беше много добре до странното, за пореден път, решение да се пусне в игра недоразумението Пламен Николов. Защо му трябваше на Мъри да прекроява защитата в последните 5 минути, особено след като е ясно, че Белгия ще натисне, а и защитата се беше сработила. Ок, Стилиян се е контузил, а и е изморен, но защо не вкара тогава Иван Стоянов, а Благо да застане до Янков? Той щеше да се справи със разбиването на играта на белгийците. Друг е въпроса какво изобщо прави Николов в националния, но тази тема ще я засегна след малко. Аз лично не помня да съм гледал мач, в който някой да води с един гол да прекроява защитата последните 5 минути.
Сега да засегна и темата с повиквателните. Тук не изразявам мнението си като журналист, а като фен на националния отбор. И както аз, така и всеки друг има право да си го изкаже. Със сигурност ще има много, които няма да са съгласни с мен , но…
Вече и на децата е ясно, че Живко Миланов не може да играе като ляв бек. Мястото му е вдясно. Мъри не вижда ли, че има страхотен ляв защитник в лицето на Костадин Стоянов. Това момче трябва да е титуляр в националния. Къде е Иво Иванов? Продължавам да твърдя, че това е най-добрият централен защитник в А група. Висок, с правилно пласиране. Много добра игра с глава. Винаги стабилен и ръководи много умело защитата. Какво повече се изисква за централен бранител? Докато Тунчев се излекува, мисля че Иван Иванов и Иво Иванов биха направили чудесна централна двойка.
Сега много хора ще кажат, че в България всеки си мисли, че разбира от футбол, но докога Манолев ще играе бек, при положение, че си личи че е идеален за десен халф? В средата до Стилиян застава Ангелов. Чавдар Янков не мисля, че има място в титулярния състав. И тук идва и другия въпрос към Мъри. С какво Благо Георгиев е по-добър от Иван Стоянов? Мисля, че е дошъл момента на Стоянов да му се гласува повече доверие. Всички в България се убедиха, че той има качества. А вече и в Русия се убедиха в това. А и не е млад играч за да се притесняваме за психиката му.
Напред Попето и Божинов взаимодействаха много добре. Естествено като се оправи Мартин Петров, той трябва да е титуляр.
И след всичко казано до тук, едва ли аз съм критерий, с който г-н Стоилов трябва да се съобразява, но мисля, че с тези играчи България определено може да изглежда доста добре. От показаното вчера мисля, че трябва да бъдем оптимисти. С някой изключения, които вече казах.
Като изключим първите 15 минути, националите ни определено показаха интересни неща. Скоростни атаки, игра с едно докосване. Момчетата играха освободено. Нямаше го задължението – всяка топка към Бербатов.
Всичко беше много добре до странното, за пореден път, решение да се пусне в игра недоразумението Пламен Николов. Защо му трябваше на Мъри да прекроява защитата в последните 5 минути, особено след като е ясно, че Белгия ще натисне, а и защитата се беше сработила. Ок, Стилиян се е контузил, а и е изморен, но защо не вкара тогава Иван Стоянов, а Благо да застане до Янков? Той щеше да се справи със разбиването на играта на белгийците. Друг е въпроса какво изобщо прави Николов в националния, но тази тема ще я засегна след малко. Аз лично не помня да съм гледал мач, в който някой да води с един гол да прекроява защитата последните 5 минути.
Сега да засегна и темата с повиквателните. Тук не изразявам мнението си като журналист, а като фен на националния отбор. И както аз, така и всеки друг има право да си го изкаже. Със сигурност ще има много, които няма да са съгласни с мен , но…
Вече и на децата е ясно, че Живко Миланов не може да играе като ляв бек. Мястото му е вдясно. Мъри не вижда ли, че има страхотен ляв защитник в лицето на Костадин Стоянов. Това момче трябва да е титуляр в националния. Къде е Иво Иванов? Продължавам да твърдя, че това е най-добрият централен защитник в А група. Висок, с правилно пласиране. Много добра игра с глава. Винаги стабилен и ръководи много умело защитата. Какво повече се изисква за централен бранител? Докато Тунчев се излекува, мисля че Иван Иванов и Иво Иванов биха направили чудесна централна двойка.
Сега много хора ще кажат, че в България всеки си мисли, че разбира от футбол, но докога Манолев ще играе бек, при положение, че си личи че е идеален за десен халф? В средата до Стилиян застава Ангелов. Чавдар Янков не мисля, че има място в титулярния състав. И тук идва и другия въпрос към Мъри. С какво Благо Георгиев е по-добър от Иван Стоянов? Мисля, че е дошъл момента на Стоянов да му се гласува повече доверие. Всички в България се убедиха, че той има качества. А вече и в Русия се убедиха в това. А и не е млад играч за да се притесняваме за психиката му.
Напред Попето и Божинов взаимодействаха много добре. Естествено като се оправи Мартин Петров, той трябва да е титуляр.
И след всичко казано до тук, едва ли аз съм критерий, с който г-н Стоилов трябва да се съобразява, но мисля, че с тези играчи България определено може да изглежда доста добре. От показаното вчера мисля, че трябва да бъдем оптимисти. С някой изключения, които вече казах.
четвъртък, 13 май 2010 г.
That’s all friends
Днес съвсем очаквано Бербатов напусна националния отбор. На една нарочна пресконференция, замъглена от любовни обяснения, Бербо каза „Сбогом” на футболна България.
За пореден път изказвам мнението си, че харесвам човека Бербатов, но не харесвам футболиста Бербатов.
Като личност Бербо е пич в пълния смисъл на думата. Показал е, че има голямо сърце, безспорно много интелигентен (рядко срещана черта при футболистите), с чувство за хумор и винаги знае какво да каже. Момчето от Благоевград постигна много и ние не трябва да го плюем, а да му се възхищаваме. И да се опитваме да му подражаваме.
Не мисля да правя личностен анализ на Бербатов, просто исках да кажа, че той е голям човек. Но ….
Но не и голям футболист. Да, Сър Алекс го привлече в Юнайтед. Да, постави много рекорди. Да, той е там, където едва ли някой друг българин ще стигне. Но днес Бербатов не спря с футбола, а просто спря с националния отбор.
Та какво даде той на националния? Едно голямо нищо.
77 мача, 48 гола. Рекордьор по голове в националния отбор. Но срещу кого ги вкара тези голове?
Малта- 6 гола, Исландия – 5, Грузия – 5, Кипър – 3, Албания – 3…. и още Литва, Естония, Беларус и т.н.
Колко гола има той срещу големи отбори? Германия – 1, Русия – 2, Дания – 1.
Къде бе той, когато наистина ни бе нужен?
Съвсем прост пример е онази тъжна контрола със Сърбия, загубена с 1:6. Бербатов симулира контузия и напусна терена без дори да поиска смяна. Ей така, просто си излезе и се прибра в съблекалнята и още преди да е свършил мача, той вече не беше на стадиона. Така ли постъпва един лидер? Така ли постъпва този, който трябва да носи отбора на раменете си (тук малко си противореча, след хвалебствията за характера му).
И сега нека всеки се замисли дали наистина е загуба напускането на Бербатов?
Един от „трите коня, които дърпат каручката” си тръгна, съвсем скоро се очаква и другите два да го направят. Нали все говорим за подмладяване на отбора. Ето го идеалния момент.
За пореден път изказвам мнението си, че харесвам човека Бербатов, но не харесвам футболиста Бербатов.
Като личност Бербо е пич в пълния смисъл на думата. Показал е, че има голямо сърце, безспорно много интелигентен (рядко срещана черта при футболистите), с чувство за хумор и винаги знае какво да каже. Момчето от Благоевград постигна много и ние не трябва да го плюем, а да му се възхищаваме. И да се опитваме да му подражаваме.
Не мисля да правя личностен анализ на Бербатов, просто исках да кажа, че той е голям човек. Но ….
Но не и голям футболист. Да, Сър Алекс го привлече в Юнайтед. Да, постави много рекорди. Да, той е там, където едва ли някой друг българин ще стигне. Но днес Бербатов не спря с футбола, а просто спря с националния отбор.
Та какво даде той на националния? Едно голямо нищо.
77 мача, 48 гола. Рекордьор по голове в националния отбор. Но срещу кого ги вкара тези голове?
Малта- 6 гола, Исландия – 5, Грузия – 5, Кипър – 3, Албания – 3…. и още Литва, Естония, Беларус и т.н.
Колко гола има той срещу големи отбори? Германия – 1, Русия – 2, Дания – 1.
Къде бе той, когато наистина ни бе нужен?
Съвсем прост пример е онази тъжна контрола със Сърбия, загубена с 1:6. Бербатов симулира контузия и напусна терена без дори да поиска смяна. Ей така, просто си излезе и се прибра в съблекалнята и още преди да е свършил мача, той вече не беше на стадиона. Така ли постъпва един лидер? Така ли постъпва този, който трябва да носи отбора на раменете си (тук малко си противореча, след хвалебствията за характера му).
И сега нека всеки се замисли дали наистина е загуба напускането на Бербатов?
Един от „трите коня, които дърпат каручката” си тръгна, съвсем скоро се очаква и другите два да го направят. Нали все говорим за подмладяване на отбора. Ето го идеалния момент.
Искам Бразилия, а не жалкото подобие на Дунга
От дете съм закърмен с любов към открития и нападателен футбол. С разказите за онази Бразилия, която имаше философията – не е важно колко ще ни вкарат, важно е ние да вкараме един повече. Това беше смисъла на бразилския футбол и затова мачовете на „селесао” винаги са били най-гледаните от телевизионните зрители. Футболът беше наслада и затова допринасяха най-вече бразилците.
Но от 4 години не е така. Вчера официално бяха обявени имената на играчите, с които Бразилия ще преследва световната титла в ЮАР.
Първото нещо, което веднага се забеляза е отсъствието на зъбатия магьосник Роналдиньо. Много хора ще ме оборят, че Рони не е това, което беше, но световното няма да е световно без него. Както и без Бекъм. Тези две личности приковават вниманието. Но тук ще говоря за глупавия защитен футбол на Дунга. Роналдиньо показа прилични игри през сезона в Милан, и може и да не е същия онзи Роналдиньо от Барса, но футболът е в него.
Дунга налага защитен футбол и това не се харесва на никого. Бразилия не може да практикува защитен футбол и Дунга трябва да знае това. Феновете очакват от тях спектакъл, самба и много голове. А ще получат една грозна, мудна, защитна Бразилия.
Бразилия ще бъде може би единственият отбор, който ще разполага само с 4-ма нападатели.
Към Нилмар, Луис Фабиано и Графите, никой не може да има претенции. Те безспорно заслужават да са там. Но какво е направил Робиньо за да бъде на световното? Вместо него не трябваше ли там да са Пато и Хълк?
А халфовата линия? Там не знайно защо са Клеберсон, Жилберто Силва и Жозе. А отсъстват Диего, Алекс, Роналдиньо (според някой, той е нападател ) и Андерсон, а сигурно има и още други, за които в момента не се сещам.
В любимата зона на Дунга – защитата, определено няма как някой да има претенции, но все пак моето мнение е, че вместо застаряващите Лусио, Жуан и Жилберто спокойно можеха да бъдат повикани Налдо, Алекс, Марсело, а защо не и Фабио Аурелио.
След всичко казано и въпреки пристрастието ми към Бразилия искам на това световно тимът да отпадне рано, за да може Дунга да си тръгне и никога повече да не наблюдаваме тази грозна игра. А ако Бразилия стане шампион, тогава ще бъде ясно, че нападателния футбол и романтиката отдавна са мъртви.
Но от 4 години не е така. Вчера официално бяха обявени имената на играчите, с които Бразилия ще преследва световната титла в ЮАР.
Първото нещо, което веднага се забеляза е отсъствието на зъбатия магьосник Роналдиньо. Много хора ще ме оборят, че Рони не е това, което беше, но световното няма да е световно без него. Както и без Бекъм. Тези две личности приковават вниманието. Но тук ще говоря за глупавия защитен футбол на Дунга. Роналдиньо показа прилични игри през сезона в Милан, и може и да не е същия онзи Роналдиньо от Барса, но футболът е в него.
Дунга налага защитен футбол и това не се харесва на никого. Бразилия не може да практикува защитен футбол и Дунга трябва да знае това. Феновете очакват от тях спектакъл, самба и много голове. А ще получат една грозна, мудна, защитна Бразилия.
Бразилия ще бъде може би единственият отбор, който ще разполага само с 4-ма нападатели.
Към Нилмар, Луис Фабиано и Графите, никой не може да има претенции. Те безспорно заслужават да са там. Но какво е направил Робиньо за да бъде на световното? Вместо него не трябваше ли там да са Пато и Хълк?
А халфовата линия? Там не знайно защо са Клеберсон, Жилберто Силва и Жозе. А отсъстват Диего, Алекс, Роналдиньо (според някой, той е нападател ) и Андерсон, а сигурно има и още други, за които в момента не се сещам.
В любимата зона на Дунга – защитата, определено няма как някой да има претенции, но все пак моето мнение е, че вместо застаряващите Лусио, Жуан и Жилберто спокойно можеха да бъдат повикани Налдо, Алекс, Марсело, а защо не и Фабио Аурелио.
След всичко казано и въпреки пристрастието ми към Бразилия искам на това световно тимът да отпадне рано, за да може Дунга да си тръгне и никога повече да не наблюдаваме тази грозна игра. А ако Бразилия стане шампион, тогава ще бъде ясно, че нападателния футбол и романтиката отдавна са мъртви.
понеделник, 10 май 2010 г.
Празно 2
Някъде около 7:30 сутринта, биологичният ми часовник се обади и се събудих.
В леглото бях само аз. Огледах се, нещо ми липсваше. Стаята бе прекалено подредена….
„Нали се разбрахме – тя не ти липсва”, обади се второто ми аз.
„Да, така е. Не ми липсва”, усмихнах се и отидох в банята да си измия зъбите. Отворих шкафчето и отново се обади онова чувство, че нещо липсва. До моята четка за зъби все още стоеше нейната. До моята паста – нейната. До моят гел- душ пак стоеше нейният!
„ Не трябваше ли да ги изхвърлиш още на другия ден?”. Отново се усмихнах, те не ми пречат, а ми припомнят грешките, които не трябва да повтарям или … може би ми липсва и не искам да се разделя с това чувство.
Отварям гардероба, поглеждам дрехите и посягам към първата тениска, която видя … нещо ме спира. „Тя не харесваше тази тениска…”, посягам и вземам друго, одобрена от „нея”. Но тя не ми липсва….
Отивам в кухнята да си направя кафе –навик или нещо друго, но вземам две чаши…. „какво правиш?”, прошепва някой. Осъзнавам се, връщам едната чаша, все пак съм сам, нея я няма, няма за кого да правя кафе. Блаженно стоя на терасата, отпивам от кафето, пуша цигара и мисля…. за Нея. И сам се надъхвам – „Тя не ми липсва!”… Няма защо да ми липсва!
Време е да излизам. Отварям шкафа с ризите и неумишлено слагам тази, която най-много и харесваше на нея. Слагам аксесоарите – накит на врата, съвсем случайно подарен ми от нея…
„Стига глупости. Сам си добре. Нали се разбрахме – имаш си бутилката с алкохол, имаш си онези лесните, имаш си всичко – тя не ти трябва. Тя ти отрови живота и ти нейния!”.
Отново се усмихвам – „ да, така е!” .. имам си всичко, тя не ми е нужна. Добре съм си така.
На етажерката стои парфюма ми. Посягам към него и виждам, че до него стои друг, само че женски. И той е нейн…
„Какво по дяволите прави това тук?”…. „Не знам, но няма да го изхвърля…”
И пак си повтарям – тя не ми липсва.
Навън е пълно с хора и коли. На мен ли така ми се струва, но всички коли ми изглеждат като нейната и по навик заглеждам… Минават жени около мен и пак по навик ги сравнявам с нея….
Докога ще продължава това?
Денят минава в повтаряне на един и същи израз – „Тя не ми липсва”!!
Добре, че идва нощта…. Онези лесните пак са тук. Бутилката пак е до мен. Тази нощ няма да съм сам, но нещо пак ще ми липсва. Дали ще е ТЯ?
Неее.
Тя беше просто една от всички! …. Кого ли заблуждавам???
В леглото бях само аз. Огледах се, нещо ми липсваше. Стаята бе прекалено подредена….
„Нали се разбрахме – тя не ти липсва”, обади се второто ми аз.
„Да, така е. Не ми липсва”, усмихнах се и отидох в банята да си измия зъбите. Отворих шкафчето и отново се обади онова чувство, че нещо липсва. До моята четка за зъби все още стоеше нейната. До моята паста – нейната. До моят гел- душ пак стоеше нейният!
„ Не трябваше ли да ги изхвърлиш още на другия ден?”. Отново се усмихнах, те не ми пречат, а ми припомнят грешките, които не трябва да повтарям или … може би ми липсва и не искам да се разделя с това чувство.
Отварям гардероба, поглеждам дрехите и посягам към първата тениска, която видя … нещо ме спира. „Тя не харесваше тази тениска…”, посягам и вземам друго, одобрена от „нея”. Но тя не ми липсва….
Отивам в кухнята да си направя кафе –навик или нещо друго, но вземам две чаши…. „какво правиш?”, прошепва някой. Осъзнавам се, връщам едната чаша, все пак съм сам, нея я няма, няма за кого да правя кафе. Блаженно стоя на терасата, отпивам от кафето, пуша цигара и мисля…. за Нея. И сам се надъхвам – „Тя не ми липсва!”… Няма защо да ми липсва!
Време е да излизам. Отварям шкафа с ризите и неумишлено слагам тази, която най-много и харесваше на нея. Слагам аксесоарите – накит на врата, съвсем случайно подарен ми от нея…
„Стига глупости. Сам си добре. Нали се разбрахме – имаш си бутилката с алкохол, имаш си онези лесните, имаш си всичко – тя не ти трябва. Тя ти отрови живота и ти нейния!”.
Отново се усмихвам – „ да, така е!” .. имам си всичко, тя не ми е нужна. Добре съм си така.
На етажерката стои парфюма ми. Посягам към него и виждам, че до него стои друг, само че женски. И той е нейн…
„Какво по дяволите прави това тук?”…. „Не знам, но няма да го изхвърля…”
И пак си повтарям – тя не ми липсва.
Навън е пълно с хора и коли. На мен ли така ми се струва, но всички коли ми изглеждат като нейната и по навик заглеждам… Минават жени около мен и пак по навик ги сравнявам с нея….
Докога ще продължава това?
Денят минава в повтаряне на един и същи израз – „Тя не ми липсва”!!
Добре, че идва нощта…. Онези лесните пак са тук. Бутилката пак е до мен. Тази нощ няма да съм сам, но нещо пак ще ми липсва. Дали ще е ТЯ?
Неее.
Тя беше просто една от всички! …. Кого ли заблуждавам???
петък, 30 април 2010 г.
Няма заглавие
„Здравей, как си?” – каза най-добрият ми приятел.
„Добре съм”, отвърнах аз- „щом ти си тук…”.
„И тази вечер ли ще бъде както другите?”, попита ме той.
„Да. Разбира се”….
„Да започваме…” – и посегнах…. за да докосна моят приятел .. бутилката пълна с алкохол.
Разни хора ми говорят, слушам, но не чувам. Гласовете им са бледи, единствено бутилката е с мен. Винаги. И компания, пак както винаги, прави поредната минала през леглото ми и не оставила никакъв спомен.
Лицемерен разговор с мисълта, че след малко ще се изчукаме и ще си кажем „Чао”.
Поредната цигара изгаря, мацката се превзема и си вярва, а аз пак не слушам. Мисля си… „Колко си елементарна, както всички останали….”. И тя може би си мисли същото за мен. Бутилката е наполовина, пепелника е пълен, дрехите са малко…. И аз пак пропускам думите на поредната, вглъбен в бутилката и цигарата, мислейки си за живота….
„Аз съм най-истинското нещо в живота ти…”, каза в този момент бутилката, докато „звездичката” говореше почти същото, но и си вярваше. Бутилката бе права….
И се замислих отново, правейки се че слушам онази, която след малко ще бъде в леглото ми.
Минават някакви лица, някакви тела, не оставят дори бегъл спомен, но пък си мислят, че са най-хубавото нещо, което ми се е случвало.
А всъщност най-хубавото е пак тази бутилка… която е към своя край… задръжките са паднали, дрехите също…. Всичко завършва както се очаква… записвам бройка, но не броя..
И пак с чашата, цигарата е в устата ми, надявайки се, че поне докато пуша лежащата на леглото няма да говори. И си мисля, това ли е живота ми… Бутилки, цигари и лесни жени….
„Приятелите” ми казват – „ебаси якия живот си водиш…”. Не разбират, че аз им завиждам . Имат си някой, а аз не. Но си имам кутията с цигари, бутилката с алкохол и тази, поредната, на която всеки момент ще кажа – „да ти повикам ли такси?”. Надявайки се отговорът да е „ДА”.
Таксито дойде, аз пуша последната цигара преди да заспя, опитвайки се да си спомня, кога за последно е имало някоя, която да е оставила следа … виждам забравен лосион, но и него не го знам на коя е….
Заспивам… На сутринта леко замаян, се сещам за изминалата нощ… ставам, поглеждам бутилката…дори и празна , тя все още е тук…
Обличам се, слагам дежурната усмивка и излизам… мислейки за вечерта, за моят най-добър приятел ….. и за „коя ще бъде тази вечер?”… Надявайки се този път да бъде някоя, която да остави поне някакъв спомен….
„Добре съм”, отвърнах аз- „щом ти си тук…”.
„И тази вечер ли ще бъде както другите?”, попита ме той.
„Да. Разбира се”….
„Да започваме…” – и посегнах…. за да докосна моят приятел .. бутилката пълна с алкохол.
Разни хора ми говорят, слушам, но не чувам. Гласовете им са бледи, единствено бутилката е с мен. Винаги. И компания, пак както винаги, прави поредната минала през леглото ми и не оставила никакъв спомен.
Лицемерен разговор с мисълта, че след малко ще се изчукаме и ще си кажем „Чао”.
Поредната цигара изгаря, мацката се превзема и си вярва, а аз пак не слушам. Мисля си… „Колко си елементарна, както всички останали….”. И тя може би си мисли същото за мен. Бутилката е наполовина, пепелника е пълен, дрехите са малко…. И аз пак пропускам думите на поредната, вглъбен в бутилката и цигарата, мислейки си за живота….
„Аз съм най-истинското нещо в живота ти…”, каза в този момент бутилката, докато „звездичката” говореше почти същото, но и си вярваше. Бутилката бе права….
И се замислих отново, правейки се че слушам онази, която след малко ще бъде в леглото ми.
Минават някакви лица, някакви тела, не оставят дори бегъл спомен, но пък си мислят, че са най-хубавото нещо, което ми се е случвало.
А всъщност най-хубавото е пак тази бутилка… която е към своя край… задръжките са паднали, дрехите също…. Всичко завършва както се очаква… записвам бройка, но не броя..
И пак с чашата, цигарата е в устата ми, надявайки се, че поне докато пуша лежащата на леглото няма да говори. И си мисля, това ли е живота ми… Бутилки, цигари и лесни жени….
„Приятелите” ми казват – „ебаси якия живот си водиш…”. Не разбират, че аз им завиждам . Имат си някой, а аз не. Но си имам кутията с цигари, бутилката с алкохол и тази, поредната, на която всеки момент ще кажа – „да ти повикам ли такси?”. Надявайки се отговорът да е „ДА”.
Таксито дойде, аз пуша последната цигара преди да заспя, опитвайки се да си спомня, кога за последно е имало някоя, която да е оставила следа … виждам забравен лосион, но и него не го знам на коя е….
Заспивам… На сутринта леко замаян, се сещам за изминалата нощ… ставам, поглеждам бутилката…дори и празна , тя все още е тук…
Обличам се, слагам дежурната усмивка и излизам… мислейки за вечерта, за моят най-добър приятел ….. и за „коя ще бъде тази вечер?”… Надявайки се този път да бъде някоя, която да остави поне някакъв спомен….
петък, 23 април 2010 г.
Богът на футбола е един, но не е нито Роналдо, нито Меси
В тези дни е особено актуално да се говори за Лео Меси и това дали той е богът на футбола.
Дори измислиха виц:
Кристиано Роналдо и Меси дават съвместна пресконференция. В един момент Роналдо казва: „Бог ме изпрати за да ви науча на футбол". В този момент се обажда Меси: „Не е вярно. Никого не съм пращал!"
Да ама не. Бог не е нито Роналдо, нито Меси. Говоря за съвремието. Няма да засягам Пеле, Марадона, Сократес и т.н.
Богът си има име и се казва ... Роналдиньо. Макар в момента леко напълнял, изгубил формата си и усмивката си, Роналдиньо винаги ще бъде единственият играч, който може да накара топката да се усмихне.
Роналдо има 5 финта, дрибъл, добър изстрел и майстор на преки свободни удари. Но някога да сте изпитвали онова сладко чувство да настръхнеш при някое негово изпълнение? Финтовете му ги знаят вече и децата и могат да ги правят. Опитва се да прави зрелище, но то трябва да ти идва отвътре, трябва да е в самия теб.
Меси - наистина страхотен играч, който притежава бързина, може да излъже 4-5 играчи на скорост, дава добри пасове, но и при него не може да се види нещо уникално, което да спре дъха ти.
Роналдиньо - ето това е играчът. Красотата и удоволствието от футбола са се вселили в този човек. Човекът с най-чаровната усмивка е роден да забавлява. Финтовете му са неповторими. С всяка една част от тялото си може да направи нещо невиждано с топката. Кара те да чакаш с трепет всяко негово докосване с топката. И до ден днешен не съм видял друг, който да изпълнява прословутото „Еластико". Думите са малко за да опишат всичко, което може бразилският магьосник.
Наистина не знам кои са подходящите думи за да се опиша този феномен, но е ясно, че Роналдо и Меси няма как по никакъв начин да се сравняват с него.
Поне това е мое мнение.
За да докажа думите си, ще сложа 3 компилации. По една на Роналдньо, Меси и Кристиано. Нека всеки един от вас сам се убеди в думите ми и сам усети тръпката, която се изпитва при изпълненията на тези трима футболисти. И после нека някой спори с мен, че Роналдиньо не е най-великият футболист на нашето съвремие.
Дори измислиха виц:
Кристиано Роналдо и Меси дават съвместна пресконференция. В един момент Роналдо казва: „Бог ме изпрати за да ви науча на футбол". В този момент се обажда Меси: „Не е вярно. Никого не съм пращал!"
Да ама не. Бог не е нито Роналдо, нито Меси. Говоря за съвремието. Няма да засягам Пеле, Марадона, Сократес и т.н.
Богът си има име и се казва ... Роналдиньо. Макар в момента леко напълнял, изгубил формата си и усмивката си, Роналдиньо винаги ще бъде единственият играч, който може да накара топката да се усмихне.
Роналдо има 5 финта, дрибъл, добър изстрел и майстор на преки свободни удари. Но някога да сте изпитвали онова сладко чувство да настръхнеш при някое негово изпълнение? Финтовете му ги знаят вече и децата и могат да ги правят. Опитва се да прави зрелище, но то трябва да ти идва отвътре, трябва да е в самия теб.
Меси - наистина страхотен играч, който притежава бързина, може да излъже 4-5 играчи на скорост, дава добри пасове, но и при него не може да се види нещо уникално, което да спре дъха ти.
Роналдиньо - ето това е играчът. Красотата и удоволствието от футбола са се вселили в този човек. Човекът с най-чаровната усмивка е роден да забавлява. Финтовете му са неповторими. С всяка една част от тялото си може да направи нещо невиждано с топката. Кара те да чакаш с трепет всяко негово докосване с топката. И до ден днешен не съм видял друг, който да изпълнява прословутото „Еластико". Думите са малко за да опишат всичко, което може бразилският магьосник.
Наистина не знам кои са подходящите думи за да се опиша този феномен, но е ясно, че Роналдо и Меси няма как по никакъв начин да се сравняват с него.
Поне това е мое мнение.
За да докажа думите си, ще сложа 3 компилации. По една на Роналдньо, Меси и Кристиано. Нека всеки един от вас сам се убеди в думите ми и сам усети тръпката, която се изпитва при изпълненията на тези трима футболисти. И после нека някой спори с мен, че Роналдиньо не е най-великият футболист на нашето съвремие.
сряда, 7 април 2010 г.
ТИТАНичното бреме на ЦСКА
Какво става в ЦСКА?
Този въпрос си задават всички привърженици на „червените", а и не само те! Няма да се връщам към времената на Томов и отнетия лиценз! Тогава беше лошо, но сега май е по-лошо. И основната заслуга е на Димитър Борисов и Иво Иванов.
Направи ми впечатление едно изказване на Борисов: „Време е да започнем да печелим от ЦСКА". Явно не е имало кой да обясни на кралете на боклука, че от футбол в България не се печели. Но и това не е главният проблем. Най-голямото зло за армейците е, че просто шефовете им не разбират от футбол и от ръководене на клуб.
Всичко започна с изгонването на 9 футболисти от Любо Пенев. Треньорът ясно искаше да покаже, че държи на реда в състава и няма да толерира никой. Защото така се прави, защото така правят треньорите! Не робуват на имена. Но веднага се намесиха шефовете - върнаха играчите в състава и директно се изплюха върху Пенев. И Любо като един истински мъж си подаде незабавно оставката. Не бе приета, но му бяха натресени всичките изгонени футболисти. Още тогава се забеляза, че Титаните не искат да слушат никой и гледат само интереса си. Та нали повечето от тези футболисти трябваше да играят за да бъдат продадени. И напрежението започна да ескалира. Част от играчите бяха бити, ЦСКА започна да играе слабо!
Някак си се изниза полусезона и тогава цирка продължи. Изведнъж оставката на Любо се оказа валидна и бе приета - Титан спести пари за неустойка. За да се стигне до култовото - „Заплатата на Любо Пенев е голяма ( 50 000 лв) и затова се разделяме". За да наемат румънското недуразумение Йоан Андоне само за 25 000 евро (!!!). Аз ли не мога да смятам??
Целият цирк означаваше едно - не искаме устат и опърничав треньор, който да държи на своето! Та ние сме тези с парите. Който плаща, той поръчва музиката! Да ги пита някой защо им е наемник, който само ламти за пари, а не си държат на човека, който си е дал живота и здравето за червената идея!
Селекцията няма смисъл да я коментираме - веселата дружинката на Андоне! И неизбежното се случи отново още на лагерите преди старта на първенството. Вътрешни скандали по оста хора на Андоне - хора на Любо. Още тогава беше ясно, че ЦСКА няма как да не избухне!
Точно в този период един човек, на който ще спестя името, ми каза: „Ще минат 5-6 кръга и ЦСКА ще рухне". Така и стана. И за това не е виновен Андоне, а са виновни тези, които го докараха - Титан!
Естествено румънецът набързо си би камшика и напусна потъващия кораб. Заплати няма, лиценз може да няма, но пък има шамари.
На руля застана Зафето. И веднага се сблъска с действителността. Доведените от Йоан играчи се чудят как да се скрият и да избягат. Атмосферата вътре е толкова нажежена, че едва ли има човек, който може да оправи нещата, та дори и той да се казва Димитър Пенев.
Нещата дотолкова са объркани, че дори и журналистът-директор Караиванов напусна „психодиспансера". И него го доведоха Титаните. Както се казва храни куче да те лае - но него май не са го хранили достатъчно. И той започна да лае много силно и дори посегна да хапе. А Борисов вместо да замълчи културно, защото глупака се убива с мълчание, реши да се принизи и да отвърне.
На следващият ден се чу дори: „Титан може да се отдръпне от ЦСКА".
Уплашихте ли се, господа, или просто най-накрая осъзнахте грешката си? Или може би просто блъфирате и умишлено се опитвате да оставите ЦСКА извън Европа. По този начин ще си спестите фенския гняв при евентуална липса на лиценз! Защо му е лиценз за Европа на отбор, който няма да играе в Европа?
До тук го докара ЦСКА! До тук го докараха Титан! В момента от ЦСКА са останали само историята, червените екипи и публиката. Сигурен съм, че скоро Борисов и Иванов няма да са в ЦСКА и това ще бъде най-щастливият ден за феновете на армейците!
Този въпрос си задават всички привърженици на „червените", а и не само те! Няма да се връщам към времената на Томов и отнетия лиценз! Тогава беше лошо, но сега май е по-лошо. И основната заслуга е на Димитър Борисов и Иво Иванов.
Направи ми впечатление едно изказване на Борисов: „Време е да започнем да печелим от ЦСКА". Явно не е имало кой да обясни на кралете на боклука, че от футбол в България не се печели. Но и това не е главният проблем. Най-голямото зло за армейците е, че просто шефовете им не разбират от футбол и от ръководене на клуб.
Всичко започна с изгонването на 9 футболисти от Любо Пенев. Треньорът ясно искаше да покаже, че държи на реда в състава и няма да толерира никой. Защото така се прави, защото така правят треньорите! Не робуват на имена. Но веднага се намесиха шефовете - върнаха играчите в състава и директно се изплюха върху Пенев. И Любо като един истински мъж си подаде незабавно оставката. Не бе приета, но му бяха натресени всичките изгонени футболисти. Още тогава се забеляза, че Титаните не искат да слушат никой и гледат само интереса си. Та нали повечето от тези футболисти трябваше да играят за да бъдат продадени. И напрежението започна да ескалира. Част от играчите бяха бити, ЦСКА започна да играе слабо!
Някак си се изниза полусезона и тогава цирка продължи. Изведнъж оставката на Любо се оказа валидна и бе приета - Титан спести пари за неустойка. За да се стигне до култовото - „Заплатата на Любо Пенев е голяма ( 50 000 лв) и затова се разделяме". За да наемат румънското недуразумение Йоан Андоне само за 25 000 евро (!!!). Аз ли не мога да смятам??
Целият цирк означаваше едно - не искаме устат и опърничав треньор, който да държи на своето! Та ние сме тези с парите. Който плаща, той поръчва музиката! Да ги пита някой защо им е наемник, който само ламти за пари, а не си държат на човека, който си е дал живота и здравето за червената идея!
Селекцията няма смисъл да я коментираме - веселата дружинката на Андоне! И неизбежното се случи отново още на лагерите преди старта на първенството. Вътрешни скандали по оста хора на Андоне - хора на Любо. Още тогава беше ясно, че ЦСКА няма как да не избухне!
Точно в този период един човек, на който ще спестя името, ми каза: „Ще минат 5-6 кръга и ЦСКА ще рухне". Така и стана. И за това не е виновен Андоне, а са виновни тези, които го докараха - Титан!
Естествено румънецът набързо си би камшика и напусна потъващия кораб. Заплати няма, лиценз може да няма, но пък има шамари.
На руля застана Зафето. И веднага се сблъска с действителността. Доведените от Йоан играчи се чудят как да се скрият и да избягат. Атмосферата вътре е толкова нажежена, че едва ли има човек, който може да оправи нещата, та дори и той да се казва Димитър Пенев.
Нещата дотолкова са объркани, че дори и журналистът-директор Караиванов напусна „психодиспансера". И него го доведоха Титаните. Както се казва храни куче да те лае - но него май не са го хранили достатъчно. И той започна да лае много силно и дори посегна да хапе. А Борисов вместо да замълчи културно, защото глупака се убива с мълчание, реши да се принизи и да отвърне.
На следващият ден се чу дори: „Титан може да се отдръпне от ЦСКА".
Уплашихте ли се, господа, или просто най-накрая осъзнахте грешката си? Или може би просто блъфирате и умишлено се опитвате да оставите ЦСКА извън Европа. По този начин ще си спестите фенския гняв при евентуална липса на лиценз! Защо му е лиценз за Европа на отбор, който няма да играе в Европа?
До тук го докара ЦСКА! До тук го докараха Титан! В момента от ЦСКА са останали само историята, червените екипи и публиката. Сигурен съм, че скоро Борисов и Иванов няма да са в ЦСКА и това ще бъде най-щастливият ден за феновете на армейците!
вторник, 6 април 2010 г.
За онези смешните
Всички познаваме онези „мъже“, които за единия секс са готови да се принизят със земята. Те „ухажват“, те се молят, те целуват крака.... Но добре, че ги има и тях. Така ние разбираме,кои са истинските жени!
Защото няма нормална жена, която да бъде с такъв мъж. Но пък дори и да не е с него, той и вдига достатъчно самочувствието с репликите си.
Понеже в днешно време всички са полудели по Facebook, да проследим как протича процеса:
Той вижда някаква красива мацка, сложила разголена снимка в FB и веднага следва „предложи приятелство“. И понеже мацката иска да се издигне в очите на слепите, добавя всичко живо, което е от мъжки пол. „Леле виж колко мъже прители имам!“
И се започва. Нашият човек веднага разглежда детайлно всяка една снимка, може би маструбира няколко пъти пред тях, след което следват коментарите: „неземна си, уникална си, господи как може да си толкова красива.....“ или по-хард варианта - „ща скъсам, бейби“!
В този момент „жената“ вече е в небесата: „Ама аз наистина съм уникална, гле'й колко мъже ми го казват! Огледалце, огледалце я кажи, коя най-красива на света?“ ... еми не си ти, но пък имаш шанс с чикиджиите!
Младежът не издържа и веднага започва: „здравей, как си, сладур/красавице/секси?“
Продължават няколко стандартни разговора, а пича отсреща не издържа на нарежението вече ..“господи, тя си говори с мен, май ще ударя най-накрая нещо!“
Разговорът приключва когато тя реши да излезе на кафе, а оня веднага се надява следващото кафе да е с него...
Дебне всеки миг, кога тя ще се появи на линия и започва: „как си днес, липсваха ми разговорите с теб!“ ... кви разговори бе пич? Ти на това разговор ли му викаш? ... А докато тя не е на линия, той е натиснал бутона „харесвам' на абсолутно всяка нейна снимка и не е пропуснал да коментира нечленоразделно „ъъъ баси яката“, „малиии, как те искам“ и т.н.....
Мацката вече знае, че този е готов на всичко за да задоволи нагона си. И започва с цирковете: „ми днес не съм в настроение“...
При вида на това изказване „мъжагата“ не издържа: „Защо? Какво има? Мога ли да помогна?“
Фръцлата го хваща още по сериозно в капана си: „Не не можеш! Не ми се говори сега!“
А „Ебачев“ изригва: „Кажи де, моля те! Ще направя всичко за теб (разбирай – за да се докосна до жена). Не се дръж така с мен, аз не съм виновен!“
Тук вече трябва да се загледаме в земята за да видим онази малка точка долу, която всъщност е същия този „мъж“!
.... процесът продължава , но понеже има поне 20 като нашия младеж, мацката си седи, не излиза с никой от тях, но пък това не пречи на левентите да повтарят репликата: „Кога ще излезем на по едно питие с теб?“, „красавце, не ме мъчи- излез с мен“ и т.н. и това се повтаря до безкрай.....
Но пак казвам, нека ги има тези мъже, да са ни живи и здрави! Така тези, които не сме такива получаваме най-доброто – жените, които са истински и които знаят стойноста си и не се занимават с такива като горепосочения тип!!
Защото няма нормална жена, която да бъде с такъв мъж. Но пък дори и да не е с него, той и вдига достатъчно самочувствието с репликите си.
Понеже в днешно време всички са полудели по Facebook, да проследим как протича процеса:
Той вижда някаква красива мацка, сложила разголена снимка в FB и веднага следва „предложи приятелство“. И понеже мацката иска да се издигне в очите на слепите, добавя всичко живо, което е от мъжки пол. „Леле виж колко мъже прители имам!“
И се започва. Нашият човек веднага разглежда детайлно всяка една снимка, може би маструбира няколко пъти пред тях, след което следват коментарите: „неземна си, уникална си, господи как може да си толкова красива.....“ или по-хард варианта - „ща скъсам, бейби“!
В този момент „жената“ вече е в небесата: „Ама аз наистина съм уникална, гле'й колко мъже ми го казват! Огледалце, огледалце я кажи, коя най-красива на света?“ ... еми не си ти, но пък имаш шанс с чикиджиите!
Младежът не издържа и веднага започва: „здравей, как си, сладур/красавице/секси?“
Продължават няколко стандартни разговора, а пича отсреща не издържа на нарежението вече ..“господи, тя си говори с мен, май ще ударя най-накрая нещо!“
Разговорът приключва когато тя реши да излезе на кафе, а оня веднага се надява следващото кафе да е с него...
Дебне всеки миг, кога тя ще се появи на линия и започва: „как си днес, липсваха ми разговорите с теб!“ ... кви разговори бе пич? Ти на това разговор ли му викаш? ... А докато тя не е на линия, той е натиснал бутона „харесвам' на абсолутно всяка нейна снимка и не е пропуснал да коментира нечленоразделно „ъъъ баси яката“, „малиии, как те искам“ и т.н.....
Мацката вече знае, че този е готов на всичко за да задоволи нагона си. И започва с цирковете: „ми днес не съм в настроение“...
При вида на това изказване „мъжагата“ не издържа: „Защо? Какво има? Мога ли да помогна?“
Фръцлата го хваща още по сериозно в капана си: „Не не можеш! Не ми се говори сега!“
А „Ебачев“ изригва: „Кажи де, моля те! Ще направя всичко за теб (разбирай – за да се докосна до жена). Не се дръж така с мен, аз не съм виновен!“
Тук вече трябва да се загледаме в земята за да видим онази малка точка долу, която всъщност е същия този „мъж“!
.... процесът продължава , но понеже има поне 20 като нашия младеж, мацката си седи, не излиза с никой от тях, но пък това не пречи на левентите да повтарят репликата: „Кога ще излезем на по едно питие с теб?“, „красавце, не ме мъчи- излез с мен“ и т.н. и това се повтаря до безкрай.....
Но пак казвам, нека ги има тези мъже, да са ни живи и здрави! Така тези, които не сме такива получаваме най-доброто – жените, които са истински и които знаят стойноста си и не се занимават с такива като горепосочения тип!!
понеделник, 29 март 2010 г.
Из „Записки по българските терени“
Интернет е нахлул в живота на всички. Естествено не е пропуснал и футболистите. Добрах се до няколко извадки от разговори между футболисти. И за да не съм сам ще ги споделя и с вас.
След като Андоне напусна ЦСКА, Флорентин Петре драснал на Панку следното съобщение: „Абе ние какво ще правим сега? Няма го тренера!"
Панку: „Абе то майната му на него, то ние и без това си бяхме 6 мача без треньор. Ама сега кой ще ни спасява от Платини, че той ни е набрал още от подготовката, а и онова ренде Никито Кръстев го е научил да се бие?"
Чул, че става въпрос за бой, веднага в разговора се включва и Орлинов: „шшш мамалигари! В ЦСКА бия само аз. Ако имате проблем с онова момченце, само ми свирнете, че и без това имам комплекси да избивам... Абе аз всъщност още ли съм в ЦСКА???"
В разговора се включва и Мечо Телкийски: „Аз доколкото знам си още там... понеже те видях на трибуните на дербито да разхождаш анцуг на ЦСКА. Не знам защо бях на терена, но имах време да видя кой ме гледа, даже хвърлих една въздушна целувка на жената, докато покрай мен профучаваше едно мургаво момче... май беше Гранден. Ей хубава жена има тоя... и нея я огледах. Само топката не можах да видя. Веднъж беше на метър от мен и точно да я докосна и пак изчезна."
Бардон се провикна: „Пишете по-бавно, че аз както тичам така и пиша (разбирай, много бавно), ама за това са виновни журналистите. Те карат времето да лети и аз да остарявам. Но пък като гледам Кривия се успокоявам. И да знаете, много ме бива за централен нападател - веднъж ритнах топката към вратата и за малко да уцеля"
Йовов не издържа на нападките на Бардон към журналята: „Ей Седрик , само Стефчо не закачай, че ми е много симпатичен. Само той харесва моята игра. Всъщност и жена ми я харесва, но май е по задължение, все пак завод и построих в Своге".
Караджата разбрал, не разбрал, се обажда: „На мен тати кога ще ми построи завод? Че изпих всичките пари, а заплата не съм виждал от 3 месеца. Даже джипчето продадох на Виданов, че горкото момче, само с него може да догони противниковите нападатели... Искам в Русия. Там е Иван, разправя много лесни жени имало и не се налагало да прави лицеви опори за да ги впечатли".
Отново Орлинов: „Че и тук има леки жени бе. Влачиш я за косата до вкъщи - не е тежка... Липсва ми районното - с какъв пич се запознах там ако знаете... Измести Конда от сърцето ми".
Лечков веднага се обажда: „Момчета пазете тишина, защото ще ви дам по една мотика и ще копаете по 8 часа на ден... Ако не знаете какво е питайте Илийката. На него и среден пръст му показах, но не ме арестуваха, а един със стоп-палка ми написа акт за това".
В този момент на линия се появява Георги Бачев: „Знаех си аз, че този мач ще свърши 0:0. Та вие и цял ден да играете пак не можете да си вкарате гол. Ама защо не го заложих? Трябва да избивам загубите от казината, а моето Локо играе само веднъж на седмица, че понякога мача и не завършва.... Аз изчезвам, че започва мача на дубъла ми... заложил съм го на обрат...Къде са Страти и Линков да помагат в този момент?".
Разговорът започва да се успокоява. За финал се обажда Момчил Цветанов: „Кой ще дойде да ми направи едни голи снимки, за да може най-накрая да ми върже някоя мацка? Аз им викам, че съм футболист ама те не вярват. Добре, че се снимах гол, та да се чуе за мен."
И пак Орлинов довършва: „Не ме слушаш ти мен! Мацките трябва да се бият! Така хем си правиш кефа, хем ставаш известен..."
След като Андоне напусна ЦСКА, Флорентин Петре драснал на Панку следното съобщение: „Абе ние какво ще правим сега? Няма го тренера!"
Панку: „Абе то майната му на него, то ние и без това си бяхме 6 мача без треньор. Ама сега кой ще ни спасява от Платини, че той ни е набрал още от подготовката, а и онова ренде Никито Кръстев го е научил да се бие?"
Чул, че става въпрос за бой, веднага в разговора се включва и Орлинов: „шшш мамалигари! В ЦСКА бия само аз. Ако имате проблем с онова момченце, само ми свирнете, че и без това имам комплекси да избивам... Абе аз всъщност още ли съм в ЦСКА???"
В разговора се включва и Мечо Телкийски: „Аз доколкото знам си още там... понеже те видях на трибуните на дербито да разхождаш анцуг на ЦСКА. Не знам защо бях на терена, но имах време да видя кой ме гледа, даже хвърлих една въздушна целувка на жената, докато покрай мен профучаваше едно мургаво момче... май беше Гранден. Ей хубава жена има тоя... и нея я огледах. Само топката не можах да видя. Веднъж беше на метър от мен и точно да я докосна и пак изчезна."
Бардон се провикна: „Пишете по-бавно, че аз както тичам така и пиша (разбирай, много бавно), ама за това са виновни журналистите. Те карат времето да лети и аз да остарявам. Но пък като гледам Кривия се успокоявам. И да знаете, много ме бива за централен нападател - веднъж ритнах топката към вратата и за малко да уцеля"
Йовов не издържа на нападките на Бардон към журналята: „Ей Седрик , само Стефчо не закачай, че ми е много симпатичен. Само той харесва моята игра. Всъщност и жена ми я харесва, но май е по задължение, все пак завод и построих в Своге".
Караджата разбрал, не разбрал, се обажда: „На мен тати кога ще ми построи завод? Че изпих всичките пари, а заплата не съм виждал от 3 месеца. Даже джипчето продадох на Виданов, че горкото момче, само с него може да догони противниковите нападатели... Искам в Русия. Там е Иван, разправя много лесни жени имало и не се налагало да прави лицеви опори за да ги впечатли".
Отново Орлинов: „Че и тук има леки жени бе. Влачиш я за косата до вкъщи - не е тежка... Липсва ми районното - с какъв пич се запознах там ако знаете... Измести Конда от сърцето ми".
Лечков веднага се обажда: „Момчета пазете тишина, защото ще ви дам по една мотика и ще копаете по 8 часа на ден... Ако не знаете какво е питайте Илийката. На него и среден пръст му показах, но не ме арестуваха, а един със стоп-палка ми написа акт за това".
В този момент на линия се появява Георги Бачев: „Знаех си аз, че този мач ще свърши 0:0. Та вие и цял ден да играете пак не можете да си вкарате гол. Ама защо не го заложих? Трябва да избивам загубите от казината, а моето Локо играе само веднъж на седмица, че понякога мача и не завършва.... Аз изчезвам, че започва мача на дубъла ми... заложил съм го на обрат...Къде са Страти и Линков да помагат в този момент?".
Разговорът започва да се успокоява. За финал се обажда Момчил Цветанов: „Кой ще дойде да ми направи едни голи снимки, за да може най-накрая да ми върже някоя мацка? Аз им викам, че съм футболист ама те не вярват. Добре, че се снимах гол, та да се чуе за мен."
И пак Орлинов довършва: „Не ме слушаш ти мен! Мацките трябва да се бият! Така хем си правиш кефа, хем ставаш известен..."
сряда, 24 март 2010 г.
Клиника за душевно болни - „България“
Някой, някога беше казал, че лудите са хора, докоснати от Бога. Е ако е така, то явно България е докосната от Бог.
Дори и аз не знам от къде да започна. Може би от главата ( главния луд) Първанов. За него трябва освен усмирителна риза, да му се сложи и лепенка на устата. За да не говори много, че сам се злепоставя. Както гласи онази поговорка : По-добре да мълчиш и да те мислят за глупав, отколкото да си отвориш устата и да го докажеш. Сега всички останали веселяци (разбирай - луди) искат да го свалят от поста му. Че после кой ще е най-горе?
Мисля, че Волен Сидеров би се справил добре. Но трябва само да стои на креслото си и да не мърда. Че тръгне ли да ходи някъде със сигурност ще нападне някой „страшен“ 80-90 годишен човек. И ще го обвини в опит за атентат. Ако не вярвате питайте германските авиолинии.
Абе къде отиде Владо Кузов? Този любвеобилен човечец, би трябвало да е някъде по високите етажи на власта. Да седне на онзи стол, на който сядат онези специалните. На електрическия!!! А жалкото е, че като него има хиляди. Всеки ден гледаме за тях по новините, четем за тях по вестници и електронни издания. Тук чувам моето второ АЗ, което ми говори, че кризата била виновна хората да се побъркат. Ами и той не е прав. Не ние виновна кризата, не са ни виновни от ЕС, не ни е виновно географското ни разположение. Ние просто сме си такива – психично болни. От въздуха, който дишаме ли е?
Жалко, че не мога да засегна много теми, понеже със сигурност ще ви омръзне да четете, освен ако не сте и вие достатъчно луди, за да изтърпите словоизлеянията на поредния повярвал си човек с усмирителна риза ( моя милост)!
Та да прехвърлим малко и на тема – ГМО! Това е едно такова, от което може да ти окапят и зъбите, но ръководството на нашата клиника е загрижено за всичко друго, но не и за здравето ви. И сега в главата ми изниква оня домат - „здравейте , аз съм генно-модифициран домат! Не се учудвайте, че говоря, скоро ще започна и да ходя....“ . Ми идеално, този домат отвсякъде си е за нашето лечебно заведение.
И така стигаме и до онези „интересни“ реалита. Биг Брадър показа колко сме „нормални“ в действителност. Събра едни семейства, които олицетворяват реалността. Тук думите са излишни, просто поне веднъж погледнете това реалити и ще се убедите.
„България (из)търси таланти“. Е тук е истината. Това не може да се опише, това трябва да се види. Ама защо ги търси тези „таланти“ всъщност? То ги има навсякъде? Да му мислят фирмите, които прозвеждат усмирителните ризи! Трябва да приготвят около 8 милиона бройки.
И ще завърша с футбола. Един господин проклина съдбата, че не може да играе футбол, но не разбира, че тя му е дала друг талант.Да се бие и да пие. Там му е силата. Сега е набил жена, другия път може да набие някое 7 годишно момче, за да покаже, че е още по-възмъжал.
Една легенда, съвсем случайно вицепрезидент на БФС, показва средни пръсти на органите на реда. Друг се е скрил в дупката си. А на ония многото им писва вече. И нахлуват на терена. Ми тя тревичката си е приятна. Защо да не потичат малко по нея, да хвърлят някой камък, да набият някой. В това му е чара на футбола.
Мога да продължа с часове, но вече и на мен ми е време да спра за да си пия хапчетата. И вие да не забравите вашите.
Така, че мили ми другари, преди наричахме България – Абсурдистан. Сега спокойно можем да я оградим с едни високи огради цялата и да сложим табела – Клиника за душевно болни „България“.
Дори и аз не знам от къде да започна. Може би от главата ( главния луд) Първанов. За него трябва освен усмирителна риза, да му се сложи и лепенка на устата. За да не говори много, че сам се злепоставя. Както гласи онази поговорка : По-добре да мълчиш и да те мислят за глупав, отколкото да си отвориш устата и да го докажеш. Сега всички останали веселяци (разбирай - луди) искат да го свалят от поста му. Че после кой ще е най-горе?
Мисля, че Волен Сидеров би се справил добре. Но трябва само да стои на креслото си и да не мърда. Че тръгне ли да ходи някъде със сигурност ще нападне някой „страшен“ 80-90 годишен човек. И ще го обвини в опит за атентат. Ако не вярвате питайте германските авиолинии.
Абе къде отиде Владо Кузов? Този любвеобилен човечец, би трябвало да е някъде по високите етажи на власта. Да седне на онзи стол, на който сядат онези специалните. На електрическия!!! А жалкото е, че като него има хиляди. Всеки ден гледаме за тях по новините, четем за тях по вестници и електронни издания. Тук чувам моето второ АЗ, което ми говори, че кризата била виновна хората да се побъркат. Ами и той не е прав. Не ние виновна кризата, не са ни виновни от ЕС, не ни е виновно географското ни разположение. Ние просто сме си такива – психично болни. От въздуха, който дишаме ли е?
Жалко, че не мога да засегна много теми, понеже със сигурност ще ви омръзне да четете, освен ако не сте и вие достатъчно луди, за да изтърпите словоизлеянията на поредния повярвал си човек с усмирителна риза ( моя милост)!
Та да прехвърлим малко и на тема – ГМО! Това е едно такова, от което може да ти окапят и зъбите, но ръководството на нашата клиника е загрижено за всичко друго, но не и за здравето ви. И сега в главата ми изниква оня домат - „здравейте , аз съм генно-модифициран домат! Не се учудвайте, че говоря, скоро ще започна и да ходя....“ . Ми идеално, този домат отвсякъде си е за нашето лечебно заведение.
И така стигаме и до онези „интересни“ реалита. Биг Брадър показа колко сме „нормални“ в действителност. Събра едни семейства, които олицетворяват реалността. Тук думите са излишни, просто поне веднъж погледнете това реалити и ще се убедите.
„България (из)търси таланти“. Е тук е истината. Това не може да се опише, това трябва да се види. Ама защо ги търси тези „таланти“ всъщност? То ги има навсякъде? Да му мислят фирмите, които прозвеждат усмирителните ризи! Трябва да приготвят около 8 милиона бройки.
И ще завърша с футбола. Един господин проклина съдбата, че не може да играе футбол, но не разбира, че тя му е дала друг талант.Да се бие и да пие. Там му е силата. Сега е набил жена, другия път може да набие някое 7 годишно момче, за да покаже, че е още по-възмъжал.
Една легенда, съвсем случайно вицепрезидент на БФС, показва средни пръсти на органите на реда. Друг се е скрил в дупката си. А на ония многото им писва вече. И нахлуват на терена. Ми тя тревичката си е приятна. Защо да не потичат малко по нея, да хвърлят някой камък, да набият някой. В това му е чара на футбола.
Мога да продължа с часове, но вече и на мен ми е време да спра за да си пия хапчетата. И вие да не забравите вашите.
Така, че мили ми другари, преди наричахме България – Абсурдистан. Сега спокойно можем да я оградим с едни високи огради цялата и да сложим табела – Клиника за душевно болни „България“.
понеделник, 22 март 2010 г.
Боби, разкарай се
Навремето Нейчо Неев, бившият вицепремиер в правителството на Беров, каза една реплика, която още се помни: “Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер”!
Сега е време и Боби Михайлов да каже: „Егати футбола, щом аз съм му шеф!“ и да си хвърли оставката. И с него да си тръгнат всички лакеи. С него да си тръгнат всички, които имат нещо общо с БФС. Само това е решението.
Не знам за вас,но на мен вече ми писна! Върхът беше в Мездра!
Докога ще трябва да търпим това „величие“? Да, той бе велик, но в рамките на футболната врата. И успя само за няколко години да превърне народната любов в омраза. Спокойно можем да кажем, че Боби сам се уринира върху себе си!
И няма как да тръгне да се оправдава с лицензионни, съдийски, дисциплинарни и т.н. комисии и комисийки.
Рибита се вмириса откъм главата. А главата не просто мирише! Тя смърди! И вече не се търпи. Какво още трябва да стане за да се вземат мерки, да се направи извънреден конгрес и да се смени ръководството на онова нещо, което се играе в България и гордо, но без никакво основание се нарича - „футбол“?
Прав беше Иван Славков, който преди време каза, че ще тъгуваме за него.
Тогава имахем силен национален отбор, имахме силен клубен футбол! Тогава всички говореха,че Славков предварително определял и казвал кой ще е шампиона. Ми то и сега е така, само че не го казват публично.
До къде трябва да стигнем за да може лицето Михайлов да се засрами и да покаже поне малко доблест и съвест. За това,което се случи в Мездра не е виновен никой друг освен Боби. Стадионът е лицензиран от комисия към БФС. Двубоят е започнал защото така са преценили пак хора от БФС! Да, те са от разните там комисии, но всички са подчинени на Боби.
Какво трябва да стане още за да си отиде? Да убият някой на терена? Да убият някой на трибуните? Националите да започнат да падат от Андора? Левски и ЦСКА да са на нивото на Мурата (Сан Марино)?
Да не говорим, че 90% от мачовете в първенството изглеждат уредени предварително.
За всички е ясно, че футболът ни е на дъното и няма на къде повече да затъва. И е време да тръгне нагоре. А за да тръгне, първото нещо, което трябва да се направи е да се махне Борислав Михайлов!
И задавам въпроса: Кога, г-н Михайлов,ще се махнете от футбола ни?
„Грешки правят умните хора. За глупаците те са ежедневие!“. А вие направихте прекалено много грешки! Дали не Ви е ежедневие?
Сега е време и Боби Михайлов да каже: „Егати футбола, щом аз съм му шеф!“ и да си хвърли оставката. И с него да си тръгнат всички лакеи. С него да си тръгнат всички, които имат нещо общо с БФС. Само това е решението.
Не знам за вас,но на мен вече ми писна! Върхът беше в Мездра!
Докога ще трябва да търпим това „величие“? Да, той бе велик, но в рамките на футболната врата. И успя само за няколко години да превърне народната любов в омраза. Спокойно можем да кажем, че Боби сам се уринира върху себе си!
И няма как да тръгне да се оправдава с лицензионни, съдийски, дисциплинарни и т.н. комисии и комисийки.
Рибита се вмириса откъм главата. А главата не просто мирише! Тя смърди! И вече не се търпи. Какво още трябва да стане за да се вземат мерки, да се направи извънреден конгрес и да се смени ръководството на онова нещо, което се играе в България и гордо, но без никакво основание се нарича - „футбол“?
Прав беше Иван Славков, който преди време каза, че ще тъгуваме за него.
Тогава имахем силен национален отбор, имахме силен клубен футбол! Тогава всички говореха,че Славков предварително определял и казвал кой ще е шампиона. Ми то и сега е така, само че не го казват публично.
До къде трябва да стигнем за да може лицето Михайлов да се засрами и да покаже поне малко доблест и съвест. За това,което се случи в Мездра не е виновен никой друг освен Боби. Стадионът е лицензиран от комисия към БФС. Двубоят е започнал защото така са преценили пак хора от БФС! Да, те са от разните там комисии, но всички са подчинени на Боби.
Какво трябва да стане още за да си отиде? Да убият някой на терена? Да убият някой на трибуните? Националите да започнат да падат от Андора? Левски и ЦСКА да са на нивото на Мурата (Сан Марино)?
Да не говорим, че 90% от мачовете в първенството изглеждат уредени предварително.
За всички е ясно, че футболът ни е на дъното и няма на къде повече да затъва. И е време да тръгне нагоре. А за да тръгне, първото нещо, което трябва да се направи е да се махне Борислав Михайлов!
И задавам въпроса: Кога, г-н Михайлов,ще се махнете от футбола ни?
„Грешки правят умните хора. За глупаците те са ежедневие!“. А вие направихте прекалено много грешки! Дали не Ви е ежедневие?
сряда, 17 март 2010 г.
Haters and supporters*
Трябва да започна с това, че не харесвам Бербатов като футболист. Просто не може неговата игра да ме грабне. Това е пояснение за онези, които ще си помислят, че съм му фен или че му се подмазвам. Не съм фен на футболиста Бербатов, а съм фен на човека Бербатов.
Защото той е много прав. Прав е за всичко, което каза в “Haters”, прав е и за всичко, което каза в „Friends and supporters”.
Да, той е на високо, защото там му е мястото. Защото е постигнал това, което много малко българи могат да постигнат. За да се засегне някой от писанията на Бербатов, явно наистина е просто малък човек. И най-лошото е, че обвинява другите за това, че той самия не е постигнал нищо.
Колкото и високомерен да ви се струва Бербатов, помислете вие какви щяхте да сте, ако играехте в Манчестър Юнайтед? Защото преди, където и да споменеш България, всички се сещаха за Стоичков. А сега всички се сещат за Бербатов. Той има право да гледа от високо и да е нависоко. И нашата цел не трябва да е да го плюем, а да се опитаме и ние да стигнем там. Не до Манчестър, а просто до мястото на което можем спокойно да кажем: „Да! Аз постигнах мечтите си и съм горд от това!”
Да! Бербо почти няма важни голове за националния. Да! И аз не помня много добри негови мачове с националната фланелка. Да! Ядосвал съм се много на поредния слаб негов мач.
Помислете обаче, колко инициативи има Бербатов. Колко е помогнал на нуждаещи се.Колко е помагал на младите. Показал е, че е голям човек с голямо сърце и ние трябва да вземем пример от него.
Някой журналисти също го нападнаха. Наричаха го „колега”, „писател” и какво ли още не! Колеги, нека не си избиваме комплексите върху едно от лицата на България.
И ще завърша с нещо, което прочетох в един форум. Фенове спореха. Единият хвърли злобата си върху Берба – „Кой е този Бербатов?”. И другият му отговори така: „А ти кой си? Бербатов го познавам , теб не! Бербатов го гледам по телевизията, а теб не? Бербатов го гледа цял свят, а теб кой те гледа? Дера гърло за Бербатов на стадиона, а теб дори не искам да те видя там. И ти задавам пак въпроса : Бербатов го познава целия свят, а ти кой си?”
*Мразещи и обичащи
Б.р. – превода не е буквален
Защото той е много прав. Прав е за всичко, което каза в “Haters”, прав е и за всичко, което каза в „Friends and supporters”.
Да, той е на високо, защото там му е мястото. Защото е постигнал това, което много малко българи могат да постигнат. За да се засегне някой от писанията на Бербатов, явно наистина е просто малък човек. И най-лошото е, че обвинява другите за това, че той самия не е постигнал нищо.
Колкото и високомерен да ви се струва Бербатов, помислете вие какви щяхте да сте, ако играехте в Манчестър Юнайтед? Защото преди, където и да споменеш България, всички се сещаха за Стоичков. А сега всички се сещат за Бербатов. Той има право да гледа от високо и да е нависоко. И нашата цел не трябва да е да го плюем, а да се опитаме и ние да стигнем там. Не до Манчестър, а просто до мястото на което можем спокойно да кажем: „Да! Аз постигнах мечтите си и съм горд от това!”
Да! Бербо почти няма важни голове за националния. Да! И аз не помня много добри негови мачове с националната фланелка. Да! Ядосвал съм се много на поредния слаб негов мач.
Помислете обаче, колко инициативи има Бербатов. Колко е помогнал на нуждаещи се.Колко е помагал на младите. Показал е, че е голям човек с голямо сърце и ние трябва да вземем пример от него.
Някой журналисти също го нападнаха. Наричаха го „колега”, „писател” и какво ли още не! Колеги, нека не си избиваме комплексите върху едно от лицата на България.
И ще завърша с нещо, което прочетох в един форум. Фенове спореха. Единият хвърли злобата си върху Берба – „Кой е този Бербатов?”. И другият му отговори така: „А ти кой си? Бербатов го познавам , теб не! Бербатов го гледам по телевизията, а теб не? Бербатов го гледа цял свят, а теб кой те гледа? Дера гърло за Бербатов на стадиона, а теб дори не искам да те видя там. И ти задавам пак въпроса : Бербатов го познава целия свят, а ти кой си?”
*Мразещи и обичащи
Б.р. – превода не е буквален
понеделник, 15 март 2010 г.
Назад във времето
Днес се заговорих с един колега на една доста интересна тема. Той ми се оплака, че сутрин вече му е тъпо да чете вестници, защото знае новините още от вечерта. И да - прав е. На мен също ми е тъпо вече. Но и ми липсва. Няма по-хубаво нещо от това да станеш, да си купиш вестник, да седнеш на слънце в кварталното кафе, да си поръчаш дълго кафе и кола и да се насладиш поне час на спокойствие и да прочетеш целия вестник. Замислих се, че това са най-хубавите ми сутрини. Понякога дори е по-хубаво от това да правиш секс сутрин.
Но... сега има интернет. За жалост. След като цял ден четеш това , което ще видиш утре във вестника, той вече няма как да ти е интересен. Сега благородно завиждам на баща ми,който не ползва интернет, а с най-голям кеф си чете вестника и си пие кафето.
И се върнах назад в мислите си. В дните в които всичко беше по-просто и по-хубаво. Спомените от детството, играта на жоменка и гелнички. И се радвам, че не съм дете на интернет поколението. Тогава играехме футбол пред блока, сега играят ФИФА 2010. Тогава можеше да минат три дни за да видиш пак момичето, което си харесал,сега е нужно просто да и знаеш името и я намираш в фейсбука. Тогава имахме детство, сега нямат такова. Имат Кънтър страйк и какво ли още не. Навремето за да видиш гърдите на жена, трябваше непремено да я накараш да ги покаже или да надникнеш някъде в някоя женска тоалетна, а сега е нужно само да кликнеш в нета и те заливат цици.
Колкото и странно да звучи от моята уста – интернета уби романтиката. Уби онази сладка тръпка да се надяваш да срещнеш момичето с което си се запознал вчера. Както се пееше в онази песен - „нямаше ни джи ес еми , ни интернет...“.
Спомените ме връщат и във времената, когато майка ми се чудеше как да ме накара да се прибера поне за малко в нас, а сега родителите се чудят как да накарат децата си да излязат поне за малко навън.
Жалкото е, че ние трябва да се приспособяваме към това, вместо другите да се приспособят към старите ни навици. Четем новини в нета, говорим с приятели в нета. И естествено – оплаквам се от интернета, а работя в електронна медия и четете това защото съм го публикувал в интернет.
И въпреки всичко, това не ми пречи да се връщам назад във времето и да си спомням за по-добрите времена.
Но... сега има интернет. За жалост. След като цял ден четеш това , което ще видиш утре във вестника, той вече няма как да ти е интересен. Сега благородно завиждам на баща ми,който не ползва интернет, а с най-голям кеф си чете вестника и си пие кафето.
И се върнах назад в мислите си. В дните в които всичко беше по-просто и по-хубаво. Спомените от детството, играта на жоменка и гелнички. И се радвам, че не съм дете на интернет поколението. Тогава играехме футбол пред блока, сега играят ФИФА 2010. Тогава можеше да минат три дни за да видиш пак момичето, което си харесал,сега е нужно просто да и знаеш името и я намираш в фейсбука. Тогава имахме детство, сега нямат такова. Имат Кънтър страйк и какво ли още не. Навремето за да видиш гърдите на жена, трябваше непремено да я накараш да ги покаже или да надникнеш някъде в някоя женска тоалетна, а сега е нужно само да кликнеш в нета и те заливат цици.
Колкото и странно да звучи от моята уста – интернета уби романтиката. Уби онази сладка тръпка да се надяваш да срещнеш момичето с което си се запознал вчера. Както се пееше в онази песен - „нямаше ни джи ес еми , ни интернет...“.
Спомените ме връщат и във времената, когато майка ми се чудеше как да ме накара да се прибера поне за малко в нас, а сега родителите се чудят как да накарат децата си да излязат поне за малко навън.
Жалкото е, че ние трябва да се приспособяваме към това, вместо другите да се приспособят към старите ни навици. Четем новини в нета, говорим с приятели в нета. И естествено – оплаквам се от интернета, а работя в електронна медия и четете това защото съм го публикувал в интернет.
И въпреки всичко, това не ми пречи да се връщам назад във времето и да си спомням за по-добрите времена.
Освободете Левски от присъствието си!
В Ловеч се случи най-логичното. Литекс смаза Левски. Или по-точно Литекс смачка старческия дом, смачка шуробаджанащината. Защото Левски в момента не е Левски. И до там се стигна „благодарение" на Гонзо. Който се прави на имтересен на гърба на Батков, за което обаче сам си е виновен адвокатът.
И как имат смелост да заявят, че съдията е виновен? Това бе най-добрият мач на Пастата. Да, няма го Ангел Ангелов да помага. Може би това им тежи на сините? Не, всъщност не е това.
На сините им тежи сбърканата политика, сбърканото управление, сбърканата система. За грешната трансферна политика на Левски е казано много. Няма как да искаш да направиш нещо с играчи като Мечо, Топчо, Сашо, Бардон и Йовов. Да, те бяха големи играчи, но това беше в миналото. Сега не са. Но, понеже са приятели на Гонзо и тартори в отбора, той неимоверно залага на тях. И видяхме поредния много слаб мач на сините. Точно благодарение на тези бивши величия.
Защитниците на тандема Гонзо-Батков ще кажат, че няма пари за селекция. Може би няма, но нали затова има ДЮШ. За да се изкарват от там млади и кадърни момчета, които след време ще бъдат новите Кривия, Йовов, Мечо. Защото старите вече не стават. Това е истината.
И след като Батков няма пари за Левски, защо не го продаде? Защо не се заслуша в гласа на феновете? Нали Левски е на народа. А народът не иска Батков. А всъщност иска ли и Гонзо?
Въпрос към Гонзо - къде са Иса, Цачев, Огнянов, Табаков? Те със сигурност щяха да се представят по-добре от тези на терена. Къде са Сашо Киров, Зизов, Балтанов, Митрев? И още много....
Левски има една от най-добрите школи в България, а защо не и най-добрата. Но никой не поглежда натам. Всеки гледа дружката му от младините да е добре. Майната им на младите. За какво са ни.
Знаете ли, винаги съм си мислел, че целта на българските отбори трябва да е да създават играчи и да ги продават. Да ги продават навън , след като ги наложат в първия състав. Не да ги дават под наем на Мездра, Пирин , Своге и т.н. Така просто убивате футбола в тях.
Попитайте феновете на Левски - биха ли простили две години без титла, но през тези две години да се наложат само млади родни играчи? Да се даде шанс на младите. Да, първите две години сините няма да спечелят нищо като трофеи. Но тези момчета ще израстнат и ще се обиграят. И на третата година Левски ще има един млад, обигран и добре сработен отбор. Който ще играе силно и ще пълни стадиона, а тези играчи ще се намират по терена със затворени очи.
Господа управляващи в Левски, моля ви, осъзнайте се! Или започнете да работите правилно и послушайте фенския глас, или просто си съберете багажчето и не се връщайте повече.
Ще ви дам един жокер, един примерен състав на Левски. И нека феновете кажат кое е по-добре. Това, което видяха в Ловеч или това, което предлагам?
Примерен състав за бъдещето: Божидар Митрев, Виктор Генев, Йордан Милиев, Стефан Станчев, Иван Стоянов, Лъчо Балтанов, Владо Гаджев, Мариан Огнянов, Исмаил Иса, Боян Табаков, Иван Цачев..... И има още много- Балджийски, Васев, Киров, Ангелов, Хичо....
И как имат смелост да заявят, че съдията е виновен? Това бе най-добрият мач на Пастата. Да, няма го Ангел Ангелов да помага. Може би това им тежи на сините? Не, всъщност не е това.
На сините им тежи сбърканата политика, сбърканото управление, сбърканата система. За грешната трансферна политика на Левски е казано много. Няма как да искаш да направиш нещо с играчи като Мечо, Топчо, Сашо, Бардон и Йовов. Да, те бяха големи играчи, но това беше в миналото. Сега не са. Но, понеже са приятели на Гонзо и тартори в отбора, той неимоверно залага на тях. И видяхме поредния много слаб мач на сините. Точно благодарение на тези бивши величия.
Защитниците на тандема Гонзо-Батков ще кажат, че няма пари за селекция. Може би няма, но нали затова има ДЮШ. За да се изкарват от там млади и кадърни момчета, които след време ще бъдат новите Кривия, Йовов, Мечо. Защото старите вече не стават. Това е истината.
И след като Батков няма пари за Левски, защо не го продаде? Защо не се заслуша в гласа на феновете? Нали Левски е на народа. А народът не иска Батков. А всъщност иска ли и Гонзо?
Въпрос към Гонзо - къде са Иса, Цачев, Огнянов, Табаков? Те със сигурност щяха да се представят по-добре от тези на терена. Къде са Сашо Киров, Зизов, Балтанов, Митрев? И още много....
Левски има една от най-добрите школи в България, а защо не и най-добрата. Но никой не поглежда натам. Всеки гледа дружката му от младините да е добре. Майната им на младите. За какво са ни.
Знаете ли, винаги съм си мислел, че целта на българските отбори трябва да е да създават играчи и да ги продават. Да ги продават навън , след като ги наложат в първия състав. Не да ги дават под наем на Мездра, Пирин , Своге и т.н. Така просто убивате футбола в тях.
Попитайте феновете на Левски - биха ли простили две години без титла, но през тези две години да се наложат само млади родни играчи? Да се даде шанс на младите. Да, първите две години сините няма да спечелят нищо като трофеи. Но тези момчета ще израстнат и ще се обиграят. И на третата година Левски ще има един млад, обигран и добре сработен отбор. Който ще играе силно и ще пълни стадиона, а тези играчи ще се намират по терена със затворени очи.
Господа управляващи в Левски, моля ви, осъзнайте се! Или започнете да работите правилно и послушайте фенския глас, или просто си съберете багажчето и не се връщайте повече.
Ще ви дам един жокер, един примерен състав на Левски. И нека феновете кажат кое е по-добре. Това, което видяха в Ловеч или това, което предлагам?
Примерен състав за бъдещето: Божидар Митрев, Виктор Генев, Йордан Милиев, Стефан Станчев, Иван Стоянов, Лъчо Балтанов, Владо Гаджев, Мариан Огнянов, Исмаил Иса, Боян Табаков, Иван Цачев..... И има още много- Балджийски, Васев, Киров, Ангелов, Хичо....
четвъртък, 11 март 2010 г.
За Моуриньо, Гуардиола и МЪРИньо
Снощи се заслушах в думите на Пелегрини след отпадането на Реал от Лион. „Аз съм отговорен за загубата. Ние обаче трябва да преодолеем този тежък момент и да продължим да се борим за титлата в Примера дивисион. Моето бъдеще зависи от клубната политика“, заяви специалистът.
След един мач, преди около няколко месеца, специалния Жозе Мауриньо каза: "Те просто са по-добър отбор от нас."
Винаги, когато Барселона загуби точки, Пеп Гуардиола също застава пред медиите и поема вината.
Има още стотици добри треньори, които след загуба застават и чистосърдечно си казват, че просто те са виновни. Не им е виновен терена, не им са виновни топките, не са им виновни играчите, които те самите са повикали!
Но уви не и нашият Мъри. На него всичко му е виновно, но не и той самия. Ту топката крива и мека, ту терена бил тежък и лош, ту съдията, ту нещо друго. След загубата от Полша, Мъри обвини защитата, обвини терена, очаквах да обвини и пилота на самолета, който ги е закарал до Полша, задето не е пял по пътя мотивиращи възрожденски песни на играчите.
Но това не е най-лошото. Лошото е, че Стоилов продължава да се държи като кон с капаци. И изкарва журналистите виновни. За какво сме виновни? За това, че правилния ви футбол се оказа боза? За това, че не можете да наредите отбора? За това, че половината на които пращате повиквателни, не могат дори развновесие да пазят, а да не говорим какъв футбол играят! Но за това не са виновни те, не сме виновни и ние! Виновен сте вие г-н Стоилов и е крайно време да погледнете отвъд хасковското си дворче и да видите как го правят големите. Те затова са големи, защото се държат като мъже! А няма по-мъжко от това да признаеш грешките си!
А какво да кажем за днешното ви изказване пред BSport? „Не смятам, че съм длъжен да давам обяснения....“. Да! Ние не ви искаме обясненията. Не ни обеснявайте на нас, обяснете на всички хора, които искат да чуят мнението на националния селекционер. На човекът, който гримира лицето на България пред света. А това сте вие, г-н Стоилов! Трябва най-накрая да излезете от провинциалното си мислене ( без да обиждам някой, понеже и аз съм от провинцията) и да разберете, че сте медийна личност, че народа иска да чуе мнението ви. Не го искаме ние, журналистите. Искат го хората, които ще пълнят стадиона.
Да! Хасково е на хиляди километри от Мадрид, Милано или Барселона. Но вие сте още по-далеч от тези градове, г-н Стоилов. Вие сте на светлинни години от тях!
И за финал ще цитирам великия Уинстън Чърчил: „Европа свършва там , където започват да ядат шкембе чорба“. Така, че г-н Стоилов, оставете шкембе чорбата за малко и погледнете към Европа.
След един мач, преди около няколко месеца, специалния Жозе Мауриньо каза: "Те просто са по-добър отбор от нас."
Винаги, когато Барселона загуби точки, Пеп Гуардиола също застава пред медиите и поема вината.
Има още стотици добри треньори, които след загуба застават и чистосърдечно си казват, че просто те са виновни. Не им е виновен терена, не им са виновни топките, не са им виновни играчите, които те самите са повикали!
Но уви не и нашият Мъри. На него всичко му е виновно, но не и той самия. Ту топката крива и мека, ту терена бил тежък и лош, ту съдията, ту нещо друго. След загубата от Полша, Мъри обвини защитата, обвини терена, очаквах да обвини и пилота на самолета, който ги е закарал до Полша, задето не е пял по пътя мотивиращи възрожденски песни на играчите.
Но това не е най-лошото. Лошото е, че Стоилов продължава да се държи като кон с капаци. И изкарва журналистите виновни. За какво сме виновни? За това, че правилния ви футбол се оказа боза? За това, че не можете да наредите отбора? За това, че половината на които пращате повиквателни, не могат дори развновесие да пазят, а да не говорим какъв футбол играят! Но за това не са виновни те, не сме виновни и ние! Виновен сте вие г-н Стоилов и е крайно време да погледнете отвъд хасковското си дворче и да видите как го правят големите. Те затова са големи, защото се държат като мъже! А няма по-мъжко от това да признаеш грешките си!
А какво да кажем за днешното ви изказване пред BSport? „Не смятам, че съм длъжен да давам обяснения....“. Да! Ние не ви искаме обясненията. Не ни обеснявайте на нас, обяснете на всички хора, които искат да чуят мнението на националния селекционер. На човекът, който гримира лицето на България пред света. А това сте вие, г-н Стоилов! Трябва най-накрая да излезете от провинциалното си мислене ( без да обиждам някой, понеже и аз съм от провинцията) и да разберете, че сте медийна личност, че народа иска да чуе мнението ви. Не го искаме ние, журналистите. Искат го хората, които ще пълнят стадиона.
Да! Хасково е на хиляди километри от Мадрид, Милано или Барселона. Но вие сте още по-далеч от тези градове, г-н Стоилов. Вие сте на светлинни години от тях!
И за финал ще цитирам великия Уинстън Чърчил: „Европа свършва там , където започват да ядат шкембе чорба“. Така, че г-н Стоилов, оставете шкембе чорбата за малко и погледнете към Европа.
сряда, 10 март 2010 г.
В името на България
Подкрепа 
Аз ще бъда на всеки мач и ще подкрепям България. А ти?
България е една малка и бедна страна. Но пък е много горда и красива. И хората тук сме бедни, но горди, с големи сърца и боен дух. Обичаме силно и мразим силно. Държим на себе си и на мнението си. Но имаме един голям проблем - мислим, че винаги сме прави, че сме най-добри, че разбираме най-много! Нашето мнение винаги е меродавно. Критикуваме всичко и всички. И обичаме да мачкаме падналите на земята. Паднало на земята в момента е и едно от лицата на родината ни, а именно националният отбор по футбол. И всички се хвърлихме да го плюем.
Нека помислим реално. Едно знаменито лято ни накара да решим,че сме световна сила. И тогава бяхме, но сега времената са други. Сега сме никои. И трябва да го разберем. Имаме Бербатов, Стилян, Марто и Валери, но това не е достатъчно да имаме силен национален отбор. Преди време Бербатов обяви, че три коня не може да дърпат каруцата. И всички се хванахме за "трите коня", а не обърнахме внимание на "каруцата". За жалост, това сме в момента - една каруца. И трябва да разберем, че няма как бедна страна, като нашата, да се класира редовно за големи форуми и да прави фурор. На какво отгоре да искаме това от тях? Нито футболът ни е като футбол,нито базите са като бази, нито парите ни са като пари. На какво отгоре искаме задължителни победи над Швейцария и Уелс?
Но каквото и да е нивото на футбола ни, все пак това е нашият отбор, това е нашето лице, това е нашето положение. И със сигурност е едно от малкото неща, които са способни да ни обединят. Ако искаме отново да преживеем онези безсънни нощи и да сме на границата на лудоста, ние просто трябва да подкрепим националния отбор. Независимо дали треньор е Мъри, Стоичков или някой друг. Независимо дали в него играят Бербатов и Стилиян или играят Камбуров и Дани Златков. Трябва да осъзнаем, че просто футболът ни е на нивото на кипърския или може би по-зле в момента. Но това е нашият футбол - независимо дали е добър или лош.
Затова нека отново покажем, че сме нация! Нека в предстоящия квалификационен цикъл пълним стадиона всеки път. Нека подкрепяме нашите момчета. Да спрем със сплетните на дребно. Да спрем да делим България на Левски и ЦСКА. Да се обединим и да се съберем заедно на стадиона да викнем с все сила "Българи, юнаци!". И дори и да губим от Черна Гора на собствения ни стадион, нека не спираме да подкрепяме отбора. Така всеки един от нас ще е дал своя принос и ще бъде горд от себе си. А това ще вдъхне увереност и сила в нашите "лъвове", и чудото може да стане.
Написах всичко това, след като гледах два клипа. Те ме накара да се замисля. И вече знам. Горд съм, че съм българин. Нека всички се почувстваме така, когато 40 000 пеем с все сила "Мила Родино" на стадион "Васил Левски" при всяко домакинство на нашите национали в битката за класиране на ЕВРО 2012!
Вижте тези видеоклипове и се надявам и вие да се почувствате така, както се чувствам аз!
В името на България
България е една малка и бедна страна. Но пък е много горда и красива. И хората тук сме бедни, но горди, с големи сърца и боен дух. Обичаме силно и мразим силно. Държим на себе си и на мнението си. Но имаме един голям проблем - мислим, че винаги сме прави, че сме най-добри, че разбираме най-много! Нашето мнение винаги е меродавно. Критикуваме всичко и всички. И обичаме да мачкаме падналите на земята. Паднало на земята в момента е и едно от лицата на родината ни, а именно националният отбор по футбол. И всички се хвърлихме да го плюем.
Нека помислим реално. Едно знаменито лято ни накара да решим,че сме световна сила. И тогава бяхме, но сега времената са други. Сега сме никои. И трябва да го разберем. Имаме Бербатов, Стилян, Марто и Валери, но това не е достатъчно да имаме силен национален отбор. Преди време Бербатов обяви, че три коня не може да дърпат каруцата. И всички се хванахме за "трите коня", а не обърнахме внимание на "каруцата". За жалост, това сме в момента - една каруца. И трябва да разберем, че няма как бедна страна, като нашата, да се класира редовно за големи форуми и да прави фурор. На какво отгоре да искаме това от тях? Нито футболът ни е като футбол,нито базите са като бази, нито парите ни са като пари. На какво отгоре искаме задължителни победи над Швейцария и Уелс?
Но каквото и да е нивото на футбола ни, все пак това е нашият отбор, това е нашето лице, това е нашето положение. И със сигурност е едно от малкото неща, които са способни да ни обединят. Ако искаме отново да преживеем онези безсънни нощи и да сме на границата на лудоста, ние просто трябва да подкрепим националния отбор. Независимо дали треньор е Мъри, Стоичков или някой друг. Независимо дали в него играят Бербатов и Стилиян или играят Камбуров и Дани Златков. Трябва да осъзнаем, че просто футболът ни е на нивото на кипърския или може би по-зле в момента. Но това е нашият футбол - независимо дали е добър или лош.
Затова нека отново покажем, че сме нация! Нека в предстоящия квалификационен цикъл пълним стадиона всеки път. Нека подкрепяме нашите момчета. Да спрем със сплетните на дребно. Да спрем да делим България на Левски и ЦСКА. Да се обединим и да се съберем заедно на стадиона да викнем с все сила "Българи, юнаци!". И дори и да губим от Черна Гора на собствения ни стадион, нека не спираме да подкрепяме отбора. Така всеки един от нас ще е дал своя принос и ще бъде горд от себе си. А това ще вдъхне увереност и сила в нашите "лъвове", и чудото може да стане.
Написах всичко това, след като гледах два клипа. Те ме накара да се замисля. И вече знам. Горд съм, че съм българин. Нека всички се почувстваме така, когато 40 000 пеем с все сила "Мила Родино" на стадион "Васил Левски" при всяко домакинство на нашите национали в битката за класиране на ЕВРО 2012!
Вижте тези видеоклипове и се надявам и вие да се почувствате така, както се чувствам аз!
За всички нас!
Наскоро забелязах една жалка истина. В дните, в които се разисква ГМО. В дните, в които осъзнахме какъв злобен човечец е президента на страната. В дните, в които асансьори падат с бременни жени. В дните на криза, наводнения, земетресения и бедствия. В дните на Октопода. В дните, в които мотирист премина на парад през строгите мерки за сигурност пред парламента. В дните в които националния отбор по футбол бе бит като тъпан от поляците. Та в тези дни най-четените и коментирани теми в нета, най-гледаните предавания и най-продаваните вестници, са свързани с адреналинката Яна , с Николета Лозанова и с някаква звездичка Лияна, която искала да се омъжи за Блажко. Ако това не е жалко, няма какво да е. Хора замислете се! Има много по-важни неща от това, за колко можеш да си поръчаш Николета или колко части има клипчето с Яна! Как е възможно да ни вълнува една гола жена, а да не ни вълнува Президентът. Мисленето ни явно става все по-ограничено!
Сега се извиват редица "разбрачи", които казват, че била виновна чалгата! Тя променила хората! Тя ни направила малки хора!
Но не е така. И аз , както почти цялото население, обичам да седна в една кръчма, да хапна салата, да пия ракия, да слушам чалга и да се забавлявам с приятели! Но какво влияе това?
Защо да е виновна музиката за това? Защо да са виновни певиците? Това не е причината!
Започвам да я търся другаде! Кое ни накара да завиждаме на красивото момиче, което станало богато и живее добре? Защо за вас тя е курва? Защо завиждате? Ми станете такива и вие и забогатейте, а не плюйте по другите (тук съм малко повлиян и от Бербатов и неговия блог)!
Замислете се над истинските неща в живота! Направете необходимото да оправите собствения си живот. Бъдете замалко над собствените си граници и ограничения!
Изместих темата, но искам да ви задам и друг въпрос - защо сте готови да помогнете на красивото момиче на спирката да си качи багажа, а не помагате на осакатения беден и опърпан човек, който ви моли за 50 стотинки? Защо докато пресичате улицата гледате хубавия задник на момичето пред вас ( или момчето), но не подавате ръка на слепия човек, който се страхува да пресече? Защо не изпиете днес едно кафе по-малко, защо не изпушите една цигара по-малко? А стотинките, които спестите от това дайте на беднякът, който стои пред входа на офиса и ви моли за пари да си купи хляб!
И за последно! Станете малко от тези компютри. Излезте от черупката си, забравете за малко поне за виртуалния живот, защото през това време реалният живот тече с пълна сила! По-добре е да излезеш с един приятел на кафе, отколкото да си говориш с 10 по скайпа!
Може би се лутам в мислте си и всичко,което написах е прекалено разбъркано и объркано, но вярвам, че ще ме разберете.
Сега се извиват редица "разбрачи", които казват, че била виновна чалгата! Тя променила хората! Тя ни направила малки хора!
Но не е така. И аз , както почти цялото население, обичам да седна в една кръчма, да хапна салата, да пия ракия, да слушам чалга и да се забавлявам с приятели! Но какво влияе това?
Защо да е виновна музиката за това? Защо да са виновни певиците? Това не е причината!
Започвам да я търся другаде! Кое ни накара да завиждаме на красивото момиче, което станало богато и живее добре? Защо за вас тя е курва? Защо завиждате? Ми станете такива и вие и забогатейте, а не плюйте по другите (тук съм малко повлиян и от Бербатов и неговия блог)!
Замислете се над истинските неща в живота! Направете необходимото да оправите собствения си живот. Бъдете замалко над собствените си граници и ограничения!
Изместих темата, но искам да ви задам и друг въпрос - защо сте готови да помогнете на красивото момиче на спирката да си качи багажа, а не помагате на осакатения беден и опърпан човек, който ви моли за 50 стотинки? Защо докато пресичате улицата гледате хубавия задник на момичето пред вас ( или момчето), но не подавате ръка на слепия човек, който се страхува да пресече? Защо не изпиете днес едно кафе по-малко, защо не изпушите една цигара по-малко? А стотинките, които спестите от това дайте на беднякът, който стои пред входа на офиса и ви моли за пари да си купи хляб!
И за последно! Станете малко от тези компютри. Излезте от черупката си, забравете за малко поне за виртуалния живот, защото през това време реалният живот тече с пълна сила! По-добре е да излезеш с един приятел на кафе, отколкото да си говориш с 10 по скайпа!
Може би се лутам в мислте си и всичко,което написах е прекалено разбъркано и объркано, но вярвам, че ще ме разберете.
неделя, 28 февруари 2010 г.
Деградация
Стигнахме дъното
В България всичко ни е наопаки. От 222 страни в света ние сме единствените, които, за да отговорим положително, завъртаме глава на двете страни, а за отрицание кимваме. Всички страни се приобщават към ЕС, а ние приобщихме ЕС към България. И още, и още..., за да стигнем и до спорта.
В нормалните държави държавата помага на спорта, развива го, прави бази, осигурява средства и спортът им върви и се развива.
Какво става обаче в родината на Бай Ганьо?
Държавата доскоро нямаше спортно министерство, а имаше някаква агенция. Добре, че все пак нещата се оправиха и заприличахме на бяла държава. Същата тази държава не може да даде база на националните отбори, а те са принудени да тренират в хотелски комплекси и къде ли не. Стадионите са под всякаква критика, а повечето от тях са общинска собственост. Излиза, че държавата и общините не се грижат за собствеността си. Оттам тръгва всичко - нямаш база, нямаш терени, нямаш място, на което да подготвяш млади таланти... Как да тръгне футболът ни нагоре?
Върховният орган на футбола ни е институция, която прави явно само едно - обслужва интереси. Боби си стои на върха, небрежно отпуснат в креслото си и с усмивка на уста. На този човек всичко му е наред. Преди време беше казал, че в нашия футбол всичко е нормално. Кое е нормално, г-н Михайлов? Стадионите трябва да се сринат, всички дължат пари на НАП, пари на играчи, пари за трансфери...
Дълго време се надявахте да получите парите си от "Ботев", но уви. Изхвърлихте "Ботев", но, както попита един колега: „А ЦСКА?"
Червените дължат много повече от "Ботев". Но никой не ги закача. Защо не се вземе лиценза на ЦСКА? А останалите клубове - платили ли са всичко? Но тях не ги пипате. Няма и да ги пипнете. Защото нямате интерес от това.
Имате Арбитражен съд, който не може да решава нищо, защото не му е в правомощията.
Но за сметка на това може да обслужва Йордан Лечков и да не разрешава на трима професионални състезатели да упражняват правото си на труд.
Каквото и да кажем обаче, ще е малко! Достатъчен е един поглед на класирането и забелязваш тъжната истина - лидерът в "А" група събира средно 500 зрители на мач! Показателно!
Помним и прословутите 354 зрители на мач на националния отбор. Като махнем приятелите на футболистите и хората, които са задължени да са на стадиона, остават 200 зрители!!!
Някои ще кажат, че такъв ни е манталитетът - лесно ни е да плюем и да критикуваме. Може и да са прави. Може би сме я докарали дотам, че да виждаме щастие единствено в това да обиждаме и да псуваме другите. Да се радваме на чуждото нещастие.
Обичаме със салатата и ракията пред телевизора, вместо на стадиона, да подкрепяме отбора си. Пред телевизора е лесно, а и не плащаш билет.
Но точно там е проблемът - вместо да отидем на стадиона, да подкрепим любимия отбор и да знаем, че парите, които даваме, отиват в касата на любимците ни. Но ние си стоим в къщи, а клубовете реват, че нямат публика и приходи от билети. И тук пак се завърта колелото и е ясно, че за да има публика, трябва да има футбол. За да има футбол, трябва да има условия. А условията ги дава добрата база и добрият стадион. И пак осъзнаваме, че всичко започва от държавата.
И не на последно място - цял свят гледа Олимпийските игри, а ние гледаме турски сериали.
То е ясно, че представянето на нашите олимпийци е трагично и срамно, но защо да не се наслаждаваме на белите спортове? Вместо това ние гледаме турски сериали. Това го показа проучването. Срамно е. Тъжно е. Безумно е.
Така, както сме я подкарали, спокойно скоро можем да закрием българския спорт. Но ще бъде жалко. Жалко за всички деца, които мечтаят да станат големи спортисти. Да приличат на Кристиано Роналдо, Леброн Джеймс или Матей Казийски.
Затова, уважаеми ръководители на спорта в България - осъзнайте се. Направете нещо. Покажете, че ви пука за спорта и за бъдещето. Защото заради вас някой ден аз ще трябва да застана пред детето си и да му кажа: „В България няма къде да спортуваш, а не мога да си позволя да те пратя в чужбина".
И ще го сломя още преди да се е сблъскало с реалния живот. И това няма да лежи на моята съвест, а на вашата. На тези, които съсипват българския спорт.
И тогава ще бъдат прави всички, които казват „Обичам родината, мразя държавата."
Абонамент за:
Публикации (Atom)
