Няма заглавие

„Здравей, как си?” – каза най-добрият ми приятел.
„Добре съм”, отвърнах аз- „щом ти си тук…”.
„И тази вечер ли ще бъде както другите?”, попита ме той.
„Да. Разбира се”….
„Да започваме…” – и посегнах…. за да докосна моят приятел .. бутилката пълна с алкохол.
Разни хора ми говорят, слушам, но не чувам. Гласовете им са бледи, единствено бутилката е с мен. Винаги. И компания, пак както винаги, прави поредната минала през леглото ми и не оставила никакъв спомен.
Лицемерен разговор с мисълта, че след малко ще се изчукаме и ще си кажем „Чао”.
Поредната цигара изгаря, мацката се превзема и си вярва, а аз пак не слушам. Мисля си… „Колко си елементарна, както всички останали….”. И тя може би си мисли същото за мен. Бутилката е наполовина, пепелника е пълен, дрехите са малко…. И аз пак пропускам думите на поредната, вглъбен в бутилката и цигарата, мислейки си за живота….
„Аз съм най-истинското нещо в живота ти…”, каза в този момент бутилката, докато „звездичката” говореше почти същото, но и си вярваше. Бутилката бе права….
И се замислих отново, правейки се че слушам онази, която след малко ще бъде в леглото ми.
Минават някакви лица, някакви тела, не оставят дори бегъл спомен, но пък си мислят, че са най-хубавото нещо, което ми се е случвало.
А всъщност най-хубавото е пак тази бутилка… която е към своя край… задръжките са паднали, дрехите също…. Всичко завършва както се очаква… записвам бройка, но не броя..
И пак с чашата, цигарата е в устата ми, надявайки се, че поне докато пуша лежащата на леглото няма да говори. И си мисля, това ли е живота ми… Бутилки, цигари и лесни жени….
„Приятелите” ми казват – „ебаси якия живот си водиш…”. Не разбират, че аз им завиждам . Имат си някой, а аз не. Но си имам кутията с цигари, бутилката с алкохол и тази, поредната, на която всеки момент ще кажа – „да ти повикам ли такси?”. Надявайки се отговорът да е „ДА”.
Таксито дойде, аз пуша последната цигара преди да заспя, опитвайки се да си спомня, кога за последно е имало някоя, която да е оставила следа … виждам забравен лосион, но и него не го знам на коя е….
Заспивам… На сутринта леко замаян, се сещам за изминалата нощ… ставам, поглеждам бутилката…дори и празна , тя все още е тук…
Обличам се, слагам дежурната усмивка и излизам… мислейки за вечерта, за моят най-добър приятел ….. и за „коя ще бъде тази вечер?”… Надявайки се този път да бъде някоя, която да остави поне някакъв спомен….