Празно 2

Някъде около 7:30 сутринта, биологичният ми часовник се обади и се събудих.
В леглото бях само аз. Огледах се, нещо ми липсваше. Стаята бе прекалено подредена….
„Нали се разбрахме – тя не ти липсва”, обади се второто ми аз.
„Да, така е. Не ми липсва”, усмихнах се и отидох в банята да си измия зъбите. Отворих шкафчето и отново се обади онова чувство, че нещо липсва. До моята четка за зъби все още стоеше нейната. До моята паста – нейната. До моят гел- душ пак стоеше нейният!
„ Не трябваше ли да ги изхвърлиш още на другия ден?”. Отново се усмихнах, те не ми пречат, а ми припомнят грешките, които не трябва да повтарям или … може би ми липсва и не искам да се разделя с това чувство.
Отварям гардероба, поглеждам дрехите и посягам към първата тениска, която видя … нещо ме спира. „Тя не харесваше тази тениска…”, посягам и вземам друго, одобрена от „нея”. Но тя не ми липсва….

Отивам в кухнята да си направя кафе –навик или нещо друго, но вземам две чаши…. „какво правиш?”, прошепва някой. Осъзнавам се, връщам едната чаша, все пак съм сам, нея я няма, няма за кого да правя кафе. Блаженно стоя на терасата, отпивам от кафето, пуша цигара и мисля…. за Нея. И сам се надъхвам – „Тя не ми липсва!”… Няма защо да ми липсва!

Време е да излизам. Отварям шкафа с ризите и неумишлено слагам тази, която най-много и харесваше на нея. Слагам аксесоарите – накит на врата, съвсем случайно подарен ми от нея…
„Стига глупости. Сам си добре. Нали се разбрахме – имаш си бутилката с алкохол, имаш си онези лесните, имаш си всичко – тя не ти трябва. Тя ти отрови живота и ти нейния!”.
Отново се усмихвам – „ да, така е!” .. имам си всичко, тя не ми е нужна. Добре съм си така.
На етажерката стои парфюма ми. Посягам към него и виждам, че до него стои друг, само че женски. И той е нейн…
„Какво по дяволите прави това тук?”…. „Не знам, но няма да го изхвърля…”

И пак си повтарям – тя не ми липсва.

Навън е пълно с хора и коли. На мен ли така ми се струва, но всички коли ми изглеждат като нейната и по навик заглеждам… Минават жени около мен и пак по навик ги сравнявам с нея….
Докога ще продължава това?

Денят минава в повтаряне на един и същи израз – „Тя не ми липсва”!!

Добре, че идва нощта…. Онези лесните пак са тук. Бутилката пак е до мен. Тази нощ няма да съм сам, но нещо пак ще ми липсва. Дали ще е ТЯ?
Неее.

Тя беше просто една от всички! …. Кого ли заблуждавам???