That’s all friends

Днес съвсем очаквано Бербатов напусна националния отбор. На една нарочна пресконференция, замъглена от любовни обяснения, Бербо каза „Сбогом” на футболна България.

За пореден път изказвам мнението си, че харесвам човека Бербатов, но не харесвам футболиста Бербатов.
Като личност Бербо е пич в пълния смисъл на думата. Показал е, че има голямо сърце, безспорно много интелигентен (рядко срещана черта при футболистите), с чувство за хумор и винаги знае какво да каже. Момчето от Благоевград постигна много и ние не трябва да го плюем, а да му се възхищаваме. И да се опитваме да му подражаваме.

Не мисля да правя личностен анализ на Бербатов, просто исках да кажа, че той е голям човек. Но ….

Но не и голям футболист. Да, Сър Алекс го привлече в Юнайтед. Да, постави много рекорди. Да, той е там, където едва ли някой друг българин ще стигне. Но днес Бербатов не спря с футбола, а просто спря с националния отбор.

Та какво даде той на националния? Едно голямо нищо.

77 мача, 48 гола. Рекордьор по голове в националния отбор. Но срещу кого ги вкара тези голове?

Малта- 6 гола, Исландия – 5, Грузия – 5, Кипър – 3, Албания – 3…. и още Литва, Естония, Беларус и т.н.
Колко гола има той срещу големи отбори? Германия – 1, Русия – 2, Дания – 1.

Къде бе той, когато наистина ни бе нужен?

Съвсем прост пример е онази тъжна контрола със Сърбия, загубена с 1:6. Бербатов симулира контузия и напусна терена без дори да поиска смяна. Ей така, просто си излезе и се прибра в съблекалнята и още преди да е свършил мача, той вече не беше на стадиона. Така ли постъпва един лидер? Така ли постъпва този, който трябва да носи отбора на раменете си (тук малко си противореча, след хвалебствията за характера му).

И сега нека всеки се замисли дали наистина е загуба напускането на Бербатов?

Един от „трите коня, които дърпат каручката” си тръгна, съвсем скоро се очаква и другите два да го направят. Нали все говорим за подмладяване на отбора. Ето го идеалния момент.