Искам Бразилия, а не жалкото подобие на Дунга

От дете съм закърмен с любов към открития и нападателен футбол. С разказите за онази Бразилия, която имаше философията – не е важно колко ще ни вкарат, важно е ние да вкараме един повече. Това беше смисъла на бразилския футбол и затова мачовете на „селесао” винаги са били най-гледаните от телевизионните зрители. Футболът беше наслада и затова допринасяха най-вече бразилците.

Но от 4 години не е така. Вчера официално бяха обявени имената на играчите, с които Бразилия ще преследва световната титла в ЮАР.
Първото нещо, което веднага се забеляза е отсъствието на зъбатия магьосник Роналдиньо. Много хора ще ме оборят, че Рони не е това, което беше, но световното няма да е световно без него. Както и без Бекъм. Тези две личности приковават вниманието. Но тук ще говоря за глупавия защитен футбол на Дунга. Роналдиньо показа прилични игри през сезона в Милан, и може и да не е същия онзи Роналдиньо от Барса, но футболът е в него.

Дунга налага защитен футбол и това не се харесва на никого. Бразилия не може да практикува защитен футбол и Дунга трябва да знае това. Феновете очакват от тях спектакъл, самба и много голове. А ще получат една грозна, мудна, защитна Бразилия.

Бразилия ще бъде може би единственият отбор, който ще разполага само с 4-ма нападатели.
Към Нилмар, Луис Фабиано и Графите, никой не може да има претенции. Те безспорно заслужават да са там. Но какво е направил Робиньо за да бъде на световното? Вместо него не трябваше ли там да са Пато и Хълк?

А халфовата линия? Там не знайно защо са Клеберсон, Жилберто Силва и Жозе. А отсъстват Диего, Алекс, Роналдиньо (според някой, той е нападател ) и Андерсон, а сигурно има и още други, за които в момента не се сещам.

В любимата зона на Дунга – защитата, определено няма как някой да има претенции, но все пак моето мнение е, че вместо застаряващите Лусио, Жуан и Жилберто спокойно можеха да бъдат повикани Налдо, Алекс, Марсело, а защо не и Фабио Аурелио.

След всичко казано и въпреки пристрастието ми към Бразилия искам на това световно тимът да отпадне рано, за да може Дунга да си тръгне и никога повече да не наблюдаваме тази грозна игра. А ако Бразилия стане шампион, тогава ще бъде ясно, че нападателния футбол и романтиката отдавна са мъртви.