Подкрепа

В името на България

Аз ще бъда на всеки мач и ще подкрепям България. А ти?
България е една малка и бедна страна. Но пък е много горда и красива. И хората тук сме бедни, но горди, с големи сърца и боен дух. Обичаме силно и мразим силно. Държим на себе си и на мнението си. Но имаме един голям проблем - мислим, че винаги сме прави, че сме най-добри, че разбираме най-много! Нашето мнение винаги  е меродавно. Критикуваме всичко и всички. И обичаме да мачкаме падналите на земята. Паднало на земята в момента е и едно от лицата на родината ни, а именно националният отбор по футбол. И всички се хвърлихме да го плюем.

Нека помислим реално. Едно знаменито лято ни накара да решим,че сме световна сила. И тогава бяхме, но сега времената са други. Сега сме никои. И трябва да го разберем. Имаме Бербатов, Стилян, Марто и Валери, но това не е достатъчно да имаме силен национален отбор. Преди време Бербатов обяви, че три коня не може да дърпат каруцата. И всички се хванахме за "трите коня", а не обърнахме внимание на "каруцата". За жалост, това сме в момента - една каруца. И трябва да разберем, че няма как бедна страна, като нашата, да се класира редовно за големи форуми и да прави фурор. На какво отгоре да искаме това от тях? Нито футболът ни е като футбол,нито базите са като бази, нито парите ни са като пари. На какво отгоре искаме задължителни победи над Швейцария и Уелс?

Но каквото и да е нивото на футбола ни, все пак това е нашият отбор, това е нашето лице, това е нашето положение. И със сигурност е едно от малкото неща, които са способни да ни обединят. Ако искаме отново да преживеем онези безсънни нощи и да сме на границата на лудоста, ние просто трябва да подкрепим националния отбор. Независимо дали треньор е Мъри, Стоичков или някой друг. Независимо дали в него играят Бербатов и Стилиян или играят Камбуров и Дани Златков. Трябва да осъзнаем, че просто футболът ни е на нивото на кипърския или може би по-зле в момента. Но това е нашият футбол - независимо дали е добър или лош.

Затова нека отново покажем, че сме нация! Нека в предстоящия квалификационен цикъл пълним стадиона всеки път. Нека подкрепяме нашите момчета. Да спрем със сплетните на дребно. Да спрем да делим България на Левски и ЦСКА. Да се обединим и да се съберем заедно на стадиона  да викнем с все сила "Българи, юнаци!". И дори и да губим от Черна Гора на собствения ни стадион, нека не спираме да подкрепяме отбора. Така всеки един от нас ще е дал своя принос и ще бъде горд от себе си. А това ще вдъхне увереност и сила в нашите "лъвове", и чудото може да стане.

Написах всичко това, след като гледах два клипа. Те ме накара да се замисля. И вече знам. Горд съм, че съм българин. Нека всички се почувстваме така, когато 40 000 пеем с все сила "Мила Родино" на стадион "Васил Левски" при всяко домакинство на нашите национали в битката за класиране на ЕВРО 2012!

Вижте тези видеоклипове и се надявам и вие да се почувствате така, както се чувствам аз!