Назад във времето

Днес се заговорих с един колега на една доста интересна тема. Той ми се оплака, че сутрин вече му е тъпо да чете вестници, защото знае новините още от вечерта. И да - прав е. На мен също ми е тъпо вече. Но и ми липсва. Няма по-хубаво нещо от това да станеш, да си купиш вестник, да седнеш на слънце в кварталното кафе, да си поръчаш дълго кафе и кола и да се насладиш поне час на спокойствие и да прочетеш целия вестник. Замислих се, че това са най-хубавите ми сутрини. Понякога дори е по-хубаво от това да правиш секс сутрин.

Но... сега има интернет. За жалост. След като цял ден четеш това , което ще видиш утре във вестника, той вече няма как да ти е интересен. Сега благородно завиждам на баща ми,който не ползва интернет, а с най-голям кеф си чете вестника и си пие кафето.
И се върнах назад в мислите си. В дните в които всичко беше по-просто и по-хубаво. Спомените от детството, играта на жоменка и гелнички. И се радвам, че не съм дете на интернет поколението. Тогава играехме футбол пред блока, сега играят ФИФА 2010. Тогава можеше да минат три дни за да видиш пак момичето, което си харесал,сега е нужно просто да и знаеш името и я намираш в фейсбука. Тогава имахме детство, сега нямат такова. Имат Кънтър страйк и какво ли още не. Навремето за да видиш гърдите на жена, трябваше непремено да я накараш да ги покаже или да надникнеш някъде в някоя женска тоалетна, а сега е нужно само да кликнеш в нета и те заливат цици.

Колкото и странно да звучи от моята уста – интернета уби романтиката. Уби онази сладка тръпка да се надяваш да срещнеш момичето с което си се запознал вчера. Както се пееше в онази песен - „нямаше ни джи ес еми , ни интернет...“.

Спомените ме връщат и във времената, когато майка ми се чудеше как да ме накара да се прибера поне за малко в нас, а сега родителите се чудят как да накарат децата си да излязат поне за малко навън.

Жалкото е, че ние трябва да се приспособяваме към това, вместо другите да се приспособят към старите ни навици. Четем новини в нета, говорим с приятели в нета. И естествено – оплаквам се от интернета, а работя в електронна медия и четете това защото съм го публикувал в интернет.
И въпреки всичко, това не ми пречи да се връщам назад във времето и да си спомням за по-добрите времена.