Деградация

Стигнахме дъното

В България всичко ни е наопаки. От 222 страни в света ние сме единствените, които, за да отговорим положително, завъртаме глава на двете страни, а за отрицание кимваме. Всички страни се приобщават към ЕС, а ние приобщихме ЕС към България. И още, и още..., за да стигнем и до спорта.

В нормалните държави държавата помага на спорта, развива го, прави бази, осигурява средства и спортът им върви и се развива.

Какво става обаче в родината на Бай Ганьо?

Държавата доскоро нямаше спортно министерство, а имаше някаква агенция. Добре, че все пак нещата се оправиха и заприличахме на бяла държава. Същата тази държава не може да даде база на националните отбори, а те са принудени да тренират в хотелски комплекси и къде ли не. Стадионите са под всякаква критика, а повечето от тях са общинска собственост. Излиза, че държавата и общините не се грижат за собствеността си. Оттам тръгва всичко - нямаш база, нямаш терени, нямаш място, на което да подготвяш млади таланти... Как да тръгне футболът ни нагоре?

Върховният орган на футбола ни е институция, която прави явно само едно - обслужва интереси. Боби си стои на върха, небрежно отпуснат в креслото си и с усмивка на уста. На този човек всичко му е наред. Преди време беше казал, че в нашия футбол всичко е нормално. Кое е нормално, г-н Михайлов? Стадионите трябва да се сринат, всички дължат пари на НАП, пари на играчи, пари за трансфери...

Дълго време се надявахте да получите парите си от "Ботев", но уви. Изхвърлихте "Ботев", но, както попита един колега: „А ЦСКА?"

Червените дължат много повече от "Ботев". Но никой не ги закача. Защо не се вземе лиценза на ЦСКА? А останалите клубове - платили ли са всичко? Но тях не ги пипате. Няма и да ги пипнете. Защото нямате интерес от това.

Имате Арбитражен съд, който не може да решава нищо, защото не му е в правомощията.

Но за сметка на това може да обслужва Йордан Лечков и да не разрешава на трима професионални състезатели да упражняват правото си на труд.

Каквото и да кажем обаче, ще е малко! Достатъчен е един поглед на класирането и забелязваш тъжната истина - лидерът в "А" група събира средно 500 зрители на мач! Показателно!

Помним и прословутите 354 зрители на мач на националния отбор. Като махнем приятелите на футболистите и хората, които са задължени да са на стадиона, остават 200 зрители!!!

Някои ще кажат, че такъв ни е манталитетът - лесно ни е да плюем и да критикуваме. Може и да са прави. Може би сме я докарали дотам, че да виждаме щастие единствено в това да обиждаме и да псуваме другите. Да се радваме на чуждото нещастие.

Обичаме със салатата и ракията пред телевизора, вместо на стадиона, да подкрепяме отбора си. Пред телевизора е лесно, а и не плащаш билет.

Но точно там е проблемът - вместо да отидем на стадиона, да подкрепим любимия отбор и да знаем, че парите, които даваме, отиват в касата на любимците ни. Но ние си стоим в къщи, а клубовете реват, че нямат публика и приходи от билети. И тук пак се завърта колелото и е ясно, че за да има публика, трябва да има футбол. За да има футбол, трябва да има условия. А условията ги дава добрата база и добрият стадион. И пак осъзнаваме, че всичко започва от държавата.

И не на последно място - цял свят гледа Олимпийските игри, а ние гледаме турски сериали.

То е ясно, че представянето на нашите олимпийци е трагично и срамно, но защо да не се наслаждаваме на белите спортове? Вместо това ние гледаме турски сериали. Това го показа проучването. Срамно е. Тъжно е. Безумно е.

Така, както сме я подкарали, спокойно скоро можем да закрием българския спорт. Но ще бъде жалко. Жалко за всички деца, които мечтаят да станат големи спортисти. Да приличат на Кристиано Роналдо, Леброн Джеймс или Матей Казийски.

Затова, уважаеми ръководители на спорта в България - осъзнайте се. Направете нещо. Покажете, че ви пука за спорта и за бъдещето. Защото заради вас някой ден аз ще трябва да застана пред детето си и да му кажа: „В България няма къде да спортуваш, а не мога да си позволя да те пратя в чужбина".

И ще го сломя още преди да се е сблъскало с реалния живот. И това няма да лежи на моята съвест, а на вашата. На тези, които съсипват българския спорт.

И тогава ще бъдат прави всички, които казват „Обичам родината, мразя държавата."