петък, 30 април 2010 г.

Няма заглавие

„Здравей, как си?” – каза най-добрият ми приятел.
„Добре съм”, отвърнах аз- „щом ти си тук…”.
„И тази вечер ли ще бъде както другите?”, попита ме той.
„Да. Разбира се”….
„Да започваме…” – и посегнах…. за да докосна моят приятел .. бутилката пълна с алкохол.
Разни хора ми говорят, слушам, но не чувам. Гласовете им са бледи, единствено бутилката е с мен. Винаги. И компания, пак както винаги, прави поредната минала през леглото ми и не оставила никакъв спомен.
Лицемерен разговор с мисълта, че след малко ще се изчукаме и ще си кажем „Чао”.
Поредната цигара изгаря, мацката се превзема и си вярва, а аз пак не слушам. Мисля си… „Колко си елементарна, както всички останали….”. И тя може би си мисли същото за мен. Бутилката е наполовина, пепелника е пълен, дрехите са малко…. И аз пак пропускам думите на поредната, вглъбен в бутилката и цигарата, мислейки си за живота….
„Аз съм най-истинското нещо в живота ти…”, каза в този момент бутилката, докато „звездичката” говореше почти същото, но и си вярваше. Бутилката бе права….
И се замислих отново, правейки се че слушам онази, която след малко ще бъде в леглото ми.
Минават някакви лица, някакви тела, не оставят дори бегъл спомен, но пък си мислят, че са най-хубавото нещо, което ми се е случвало.
А всъщност най-хубавото е пак тази бутилка… която е към своя край… задръжките са паднали, дрехите също…. Всичко завършва както се очаква… записвам бройка, но не броя..
И пак с чашата, цигарата е в устата ми, надявайки се, че поне докато пуша лежащата на леглото няма да говори. И си мисля, това ли е живота ми… Бутилки, цигари и лесни жени….
„Приятелите” ми казват – „ебаси якия живот си водиш…”. Не разбират, че аз им завиждам . Имат си някой, а аз не. Но си имам кутията с цигари, бутилката с алкохол и тази, поредната, на която всеки момент ще кажа – „да ти повикам ли такси?”. Надявайки се отговорът да е „ДА”.
Таксито дойде, аз пуша последната цигара преди да заспя, опитвайки се да си спомня, кога за последно е имало някоя, която да е оставила следа … виждам забравен лосион, но и него не го знам на коя е….
Заспивам… На сутринта леко замаян, се сещам за изминалата нощ… ставам, поглеждам бутилката…дори и празна , тя все още е тук…
Обличам се, слагам дежурната усмивка и излизам… мислейки за вечерта, за моят най-добър приятел ….. и за „коя ще бъде тази вечер?”… Надявайки се този път да бъде някоя, която да остави поне някакъв спомен….

петък, 23 април 2010 г.

Богът на футбола е един, но не е нито Роналдо, нито Меси

В тези дни е особено актуално да се говори за Лео Меси и това дали той е богът на футбола.

Дори измислиха виц:

Кристиано Роналдо и Меси дават съвместна пресконференция. В един момент Роналдо казва: „Бог ме изпрати за да ви науча на футбол". В този момент се обажда Меси: „Не е вярно. Никого не съм пращал!"

Да ама не. Бог не е нито Роналдо, нито Меси. Говоря за съвремието. Няма да засягам Пеле, Марадона, Сократес и т.н.

Богът си има име и се казва ... Роналдиньо. Макар в момента леко напълнял, изгубил формата си и усмивката си, Роналдиньо винаги ще бъде единственият играч, който може да накара топката да се усмихне.

Роналдо има 5 финта, дрибъл, добър изстрел и майстор на преки свободни удари. Но някога да сте изпитвали онова сладко чувство да настръхнеш при някое негово изпълнение? Финтовете му ги знаят вече и децата и могат да ги правят. Опитва се да прави зрелище, но то трябва да ти идва отвътре, трябва да е в самия теб.

Меси - наистина страхотен играч, който притежава бързина, може да излъже 4-5 играчи на скорост, дава добри пасове, но и при него не може да се види нещо уникално, което да спре дъха ти.

Роналдиньо - ето това е играчът. Красотата и удоволствието от футбола са се вселили в този човек. Човекът с най-чаровната усмивка е роден да забавлява. Финтовете му са неповторими. С всяка една част от тялото си може да направи нещо невиждано с топката. Кара те да чакаш с трепет всяко негово докосване с топката. И до ден днешен не съм видял друг, който да изпълнява прословутото „Еластико". Думите са малко за да опишат всичко, което може бразилският магьосник.

Наистина не знам кои са подходящите думи за да се опиша този феномен, но е ясно, че Роналдо и Меси няма как по никакъв начин да се сравняват с него.

Поне това е мое мнение.

За да докажа думите си, ще сложа 3 компилации. По една на Роналдньо, Меси и Кристиано. Нека всеки един от вас сам се убеди в думите ми и сам усети тръпката, която се изпитва при изпълненията на тези трима футболисти. И после нека някой спори с мен, че Роналдиньо не е най-великият футболист на нашето съвремие.

сряда, 7 април 2010 г.

ТИТАНичното бреме на ЦСКА

Какво става в ЦСКА?

Този въпрос си задават всички привърженици на „червените", а и не само те! Няма да се връщам към времената на Томов и отнетия лиценз! Тогава беше лошо, но сега май е по-лошо. И основната заслуга е на Димитър Борисов и Иво Иванов.

Направи ми впечатление едно изказване на Борисов: „Време е да започнем да печелим от ЦСКА". Явно не е имало кой да обясни на кралете на боклука, че от футбол в България не се печели. Но и това не е главният проблем. Най-голямото зло за армейците е, че просто шефовете им не разбират от футбол и от ръководене на клуб.

Всичко започна с изгонването на 9 футболисти от Любо Пенев. Треньорът ясно искаше да покаже, че държи на реда в състава и няма да толерира никой. Защото така се прави, защото така правят треньорите! Не робуват на имена. Но веднага се намесиха шефовете - върнаха играчите в състава и директно се изплюха върху Пенев. И Любо като един истински мъж си подаде незабавно оставката. Не бе приета, но му бяха натресени всичките изгонени футболисти. Още тогава се забеляза, че Титаните не искат да слушат никой и гледат само интереса си. Та нали повечето от тези футболисти трябваше да играят за да бъдат продадени. И напрежението започна да ескалира. Част от играчите бяха бити, ЦСКА започна да играе слабо!

Някак си се изниза полусезона и тогава цирка продължи. Изведнъж оставката на Любо се оказа валидна и бе приета - Титан спести пари за неустойка. За да се стигне до култовото - „Заплатата на Любо Пенев е голяма ( 50 000 лв) и затова се разделяме". За да наемат румънското недуразумение Йоан Андоне само за 25 000 евро (!!!). Аз ли не мога да смятам??

Целият цирк означаваше едно - не искаме устат и опърничав треньор, който да държи на своето! Та ние сме тези с парите. Който плаща, той поръчва музиката! Да ги пита някой защо им е наемник, който само ламти за пари, а не си държат на човека, който си е дал живота и здравето за червената идея!

Селекцията няма смисъл да я коментираме - веселата дружинката на Андоне! И неизбежното се случи отново още на лагерите преди старта на първенството. Вътрешни скандали по оста хора на Андоне - хора на Любо. Още тогава беше ясно, че ЦСКА няма как да не избухне!

Точно в този период един човек, на който ще спестя името, ми каза: „Ще минат 5-6 кръга и ЦСКА ще рухне". Така и стана. И за това не е виновен Андоне, а са виновни тези, които го докараха - Титан!

Естествено румънецът набързо си би камшика и напусна потъващия кораб. Заплати няма, лиценз може да няма, но пък има шамари.

На руля застана Зафето. И веднага се сблъска с действителността. Доведените от Йоан играчи се чудят как да се скрият и да избягат. Атмосферата вътре е толкова нажежена, че едва ли има човек, който може да оправи нещата, та дори и той да се казва Димитър Пенев.

Нещата дотолкова са объркани, че дори и журналистът-директор Караиванов напусна „психодиспансера". И него го доведоха Титаните. Както се казва храни куче да те лае - но него май не са го хранили достатъчно. И той започна да лае много силно и дори посегна да хапе. А Борисов вместо да замълчи културно, защото глупака се убива с мълчание, реши да се принизи и да отвърне.

На следващият ден се чу дори: „Титан може да се отдръпне от ЦСКА".

Уплашихте ли се, господа, или просто най-накрая осъзнахте грешката си? Или може би просто блъфирате и умишлено се опитвате да оставите ЦСКА извън Европа. По този начин ще си спестите фенския гняв при евентуална липса на лиценз! Защо му е лиценз за Европа на отбор, който няма да играе в Европа?

До тук го докара ЦСКА! До тук го докараха Титан! В момента от ЦСКА са останали само историята, червените екипи и публиката. Сигурен съм, че скоро Борисов и Иванов няма да са в ЦСКА и това ще бъде най-щастливият ден за феновете на армейците!

вторник, 6 април 2010 г.

За онези смешните

Всички познаваме онези „мъже“, които за единия секс са готови да се принизят със земята. Те „ухажват“, те се молят, те целуват крака.... Но добре, че ги има и тях. Така ние разбираме,кои са истинските жени!

Защото няма нормална жена, която да бъде с такъв мъж. Но пък дори и да не е с него, той и вдига достатъчно самочувствието с репликите си.

Понеже в днешно време всички са полудели по Facebook, да проследим как протича процеса:

Той вижда някаква красива мацка, сложила разголена снимка в FB и веднага следва „предложи приятелство“. И понеже мацката иска да се издигне в очите на слепите, добавя всичко живо, което е от мъжки пол. „Леле виж колко мъже прители имам!“

И се започва. Нашият човек веднага разглежда детайлно всяка една снимка, може би маструбира няколко пъти пред тях, след което следват коментарите: „неземна си, уникална си, господи как може да си толкова красива.....“ или по-хард варианта - „ща скъсам, бейби“!

В този момент „жената“ вече е в небесата: „Ама аз наистина съм уникална, гле'й колко мъже ми го казват! Огледалце, огледалце я кажи, коя най-красива на света?“ ... еми не си ти, но пък имаш шанс с чикиджиите!

Младежът не издържа и веднага започва: „здравей, как си, сладур/красавице/секси?“

Продължават няколко стандартни разговора, а пича отсреща не издържа на нарежението вече ..“господи, тя си говори с мен, май ще ударя най-накрая нещо!“

Разговорът приключва когато тя реши да излезе на кафе, а оня веднага се надява следващото кафе да е с него...

Дебне всеки миг, кога тя ще се появи на линия и започва: „как си днес, липсваха ми разговорите с теб!“ ... кви разговори бе пич? Ти на това разговор ли му викаш? ... А докато тя не е на линия, той е натиснал бутона „харесвам' на абсолутно всяка нейна снимка и не е пропуснал да коментира нечленоразделно „ъъъ баси яката“, „малиии, как те искам“ и т.н.....

Мацката вече знае, че този е готов на всичко за да задоволи нагона си. И започва с цирковете: „ми днес не съм в настроение“...
При вида на това изказване „мъжагата“ не издържа: „Защо? Какво има? Мога ли да помогна?“
Фръцлата го хваща още по сериозно в капана си: „Не не можеш! Не ми се говори сега!“
А „Ебачев“ изригва: „Кажи де, моля те! Ще направя всичко за теб (разбирай – за да се докосна до жена). Не се дръж така с мен, аз не съм виновен!“
Тук вече трябва да се загледаме в земята за да видим онази малка точка долу, която всъщност е същия този „мъж“!

.... процесът продължава , но понеже има поне 20 като нашия младеж, мацката си седи, не излиза с никой от тях, но пък това не пречи на левентите да повтарят репликата: „Кога ще излезем на по едно питие с теб?“, „красавце, не ме мъчи- излез с мен“ и т.н. и това се повтаря до безкрай.....

Но пак казвам, нека ги има тези мъже, да са ни живи и здрави! Така тези, които не сме такива получаваме най-доброто – жените, които са истински и които знаят стойноста си и не се занимават с такива като горепосочения тип!!